Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 59

Без да поглежда назад, тя повика с жест един от стражите, който тутакси приближи и спря край нея, изтраквайки с токове.

— Заведи този и тази в апартамент пет. Да останат там, да им се създадат удобства и да са добре охранявани. Ще бъдеш държан отговорен за евентуално лошо отношение към тях, както и за пробив в сигурността.

Лизалор се изправи и при цялата си решимост да запази пълно присъствие на духа Тривайз леко потрепери. Беше висока поне метър и осемдесет и пет — колкото него самия, ако не и със сантиметър-два повече. Имаше тясна талия; след като кръстосваха гърдите, двете бели ленти опасваха кръста й и го правеха да изглежда още по-тънък. В нея се долавяше някаква масивна грация и той тъжно си помисли, че може би е имала право, когато бе казала, че няма защо да се страхува от него. При едно сборичкване, рече си, нищо чудно да ме тушира.

— Елате с мен, съветник — каза министърът. — Ако ще говорите глупости, то във ваш собствен интерес е да ви чуят колкото се може по-малко хора.

Тя тръгна с отривиста крачка и Тривайз я последва, чувствайки се смален от внушителната й сянка — чувство, каквото никога не бе изпитвал към жена.

Влязоха в един асансьор и когато вратата след тях се затвори, Лизалор заяви:

— Сега сме сами и ако си въобразявате, съветник, че можете да употребите сила срещу мен, за да постигнете някаква цел, моля ви, откажете се — напевността в гласа й стана по-подчертана, когато добави явно развеселена:

— Имате вид на доста силен човек, но ви уверявам, че няма да ми е трудно да ви счупя ръката или, ако се наложи, гръбнака. Аз наистина съм въоръжена, но едва ли ще е необходимо да прибягвам до оръжие.

Тривайз се почеса по бузата, докато погледът му се плъзна надолу-нагоре по тялото й.

— Министър, аз не отстъпвам, в борба с мъж от моята категория, но не бих мерил сили с вас. Мога да различа превъзхождащия ме противник.

— Добре — кимна Лизалор с доволен вид.

— Къде отиваме, министър?

— Надолу! Много надолу. Не се разстройвайте обаче. Предполагам, че в хипердрамите това би било прелюдия към отвеждането ви в дранголника, но на Компорелон ние нямаме дранголници — само сносни затвори. Отиваме в частния ми апартамент. Не е толкова романтичен, колкото дранголникът от лошите стари времена на империята, но е много по-комфортен.

Когато вратата на асансьора се плъзна встрани и те слязоха, Тривайз предположи, че са поне 50 метра под повърхността на планетата.

20

Той огледа апартамента с нескрита почуда.

— Не одобрявате жилището ми, съветник? — попита министърът кокетно.

— Не, нямам причина да не го одобрявам, госпожо. Просто съм изненадан. Впечатлението ми за вашия свят от малкото, което видях и чух, откакто съм тук, беше, че той е… скромен, въздържащ се от излишен лукс.

— Такъв е, съветник. Нашите ресурси са ограничени и животът ни трябва да бъде суров като климата на планетата.

— Но това, министър — Тривайз разпери ръце, сякаш искаше да обхване стаята, в която за първи път на Компорелон виждаше цвят, където диваните бяха дебело тапицирани, светлината от илюминираните стени — мека, а подът — покрит със силов килим, така че стъпките ставаха пружиниращи и безшумни, — това положително е лукс.