Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 57

— Имате петнайсет минути.

Веднага щом изрече това, вратата се плъзна и затвори с тъп звук.

— Мога само да се надявам, че не ни чуват — рече Тривайз.

— Но, Голан, тя ни даде думата си — възрази Пелорат.

— Съдиш за другите по себе си, Янов. Нейната „дума“ не е достатъчна. Ще я престъпи без колебание, стига да поиска.

— Няма значение — каза Блис. — Аз мога да екранирам стаята.

— Имаш екраниращо устройство? — попита историкът.

Блис се усмихна и белите й зъби светнаха.

— Умът на Гея е екраниращо устройство, Пея. Това е огромен ум.

— Ние сме тук — гневно заяви Тривайз — заради ограниченията на този огромен ум.

— Какво искаш да кажеш? — не разбра Блис.

— Когато съдбоносната среща приключи, вие ме оттеглихте от съзнанието както на госпожа кмета, така и на онзи Гендибал от Втората фондация. Двамата не биваше да мислят за мен другояче освен дистанцирано и с безразличие. Аз трябваше да бъда оставен на мира.

— Налагаше се да постъпим така — каза Блис. — Ти си нашето най-важно средство.

— Да, Голан Тривайз — вечно правият. Но не сте оттеглили кораба от съзнанието им, нали? Кмет Бранно не е поискала мен — тя не се интересува от мен — поискала е кораба. Не е забравила за него.

Блис се намръщи.

— Помисли — каза Тривайз. — Гея небрежно е приела, че аз и корабът сме едно и също нещо, че сме едно цяло. След като Бранно не мисли за мен, тя няма да мисли и за кораба. Бедата е, че Гея не разбира индивидуалността. Тя е взела звездолета и самия мен за един общ организъм и е сбъркала.

— Възможно е — тихо каза Блис.

— Тогава на теб се пада да оправиш тази грешка — отсече Тривайз. — Трябва ми този гравитационен кораб и компютърът му. Нищо друго не ми върши работа. Затуй, Блис, погрижи се да остане мой. Ти можеш да контролираш умовете.

— Да, Тривайз, но ние не упражняваме този контрол лекомислено. Вярно, използвахме го при тройната среща, но знаеш ли колко дълго бе планирана тя? Колко дълго бе пресмятана, претегляна? Отне буквално години. Не мога просто така да отида при една жена и да настроя ума й за нечие удобство.

— Но сега не е ли…

— Ако поемем по такъв път — продължи убедително Блис, — къде ще спрем? Можех да повлияя на ума на служителя от входната станция и щяхме да минем незабавно. Можех да повлияя на ума на агента в колата и той щеше да ни пусне да си вървим.

— Ами, като можеше, защо не го направи?

— Защото не знаем до какво ще доведе. Не познаваме страничните ефекти, а никак не е изключено да се окаже, че те влошават положението. Ако сега настроя ума на министъра, това ще промени нейните взаимоотношения с хората, с които влиза в контакт, и тъй като тя е висш правителствен служител, може да се отрази и върху междупланетните отношения. Докато този проблем не бъде разрешен, ние не смеем да пипаме ума й.

— Тогава защо си с нас?

— Защото може да дойде момент животът ти да е в опасност. Аз трябва да го защитавам на всяка цена, дори с цената на моя обичан Пел и на себе си. Животът ти не беше застрашен на входната станция. Не е застрашен и сега. Необходимо е ти сам да се справиш с положението и да продължиш поне докато Гея успее да прецени последствията от някакво въздействие и го предприеме.