Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 48

После откри таксиметровата пиаца точно там, където очакваше. (Редица обекти на космодрумите бяха стандартизирани по разположение, изглед и начин на използване. Така и трябваше да е, като се има предвид многопланетната клиентела.)

Сигнализира за такси и набра в раздела на перфокартата, указващ целта на пътуването, само една дума — града.

Веднага едно превозно средство се плъзна плавно към тях на диамагнитни ски, като леко се накланяше под напора на вятъра и трепереше от вибрациите на не съвсем безшумния си мотор. Беше тъмносиво, с бели надписи на задните врати. Водачът му бе облечен в тъмно палто и бяла кожена шапка.

Пелорат го вгледа и тихо каза:

— Декорът на планетата изглежда черно-бял.

— В града може да е по-цветно — отвърна Тривайз.

Шофьорът заговори по някакъв малък микрофон, вероятно за да не отваря прозореца:

— За града ли сте?

Галактическият му диалект бе украсен от доста привлекателна напевност и не беше труден за разбиране — нещо твърде приятно на един непознат свят.

— Точно тъй — отвърна Тривайз и задната врата се отвори с плъзгане.

Блис влезе първа, следвана от Пелорат и Тривайз. Вратата се затвори и отнякъде сякаш бликна топъл въздух. Геянката потри ръце и въздъхна с облекчение.

Таксито бавно потегли, а шофьорът попита:

— Корабът, с който дойдохте, е гравитационен, нали?

— Като гледаше как се спуска, съмняваш ли се? — сухо отвърна Тривайз.

— Тогава значи сте от Терминус?

— Познаваш ли друг свят, който може да строи такива кораби?

Шофьорът като че ли асимилираше казаното, докато таксито набираше скорост. После рече:

— Винаги ли отговаряш на въпросите с въпроси?

Тривайз не можа да устои на изкушението:

— Защо не?

— В такъв случай, как ще ми отговориш, ако те попитам дали случайно не се казваш Голан Тривайз?

— Ще ти отговоря: „Защо питаш?“

Таксито спря в края на космодрума и шофьорът каза:

— От любопитство! Питам те още веднъж: ти Голан Тривайз ли си?

Тонът на съветника стана хладен и враждебен:

— Какво ти влиза в работата?

— Драги приятелю — рече шофьорът, — няма да мръднем оттук, докато не ми отговориш. И ако не го направиш ясно с „да“ или „не“ до около две секунди, ще спра отоплението в пътническата кабина и ще чакам. Ти Голан Тривайз ли си? Ако отговорът е отрицателен, ще трябва да ми покажеш документите си за самоличност.

— Да, аз съм Голан Тривайз и като съветник на Фондацията държа да се отнасят към мен с цялата вежливост, подобаваща на ранга ми. Твоята грубиянщина ще те вкара в неприятности, човече. А сега какво?

— Сега можем да продължим малко по-безгрижно — таксито отново потегли. — Аз внимателно подбирам пътниците си и очаквах да взема само двама мъже. Жената беше изненада, така че можеше и да съм сбъркал. Но при положение, че ти си тук, оставям на теб да обясниш всичко за нея, когато стигнеш целта на пътуването си.

— Не знаеш целта на моето пътуване.

— Случайно знам. Отиваш в Министерството на транспорта.

— Не съм тръгнал за там.

— Това няма ни най-малко значение, съветнико. Ако бях таксиметров шофьор, щях да те закарам където пожелаеш. Тъй като не съм, ще те закарам където аз желая да отидеш.