Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 47

В обикновен кораб изпитваш емоцията от приземяването и пробега по пистата. При „Далечната звезда“ беше различно. Той сякаш заплава през въздуха, забави ход чрез умело балансиране на въздушното съпротивление и най-накрая спря над космодрума. Духаше поривист вятър, който допълнително усложняваше кацането. Когато беше настроен на ниска чувствителност към гравитационното притегляне, не само теглото, но и масата на звездолета необичайно намаляваше. Ако тя се приближеше твърде близо до нулата, вятърът веднага щеше да го отвее. Следователно чувствителността към гравитацията трябваше да се повиши и деликатно да се използват реактивни тласъци не само срещу притеглянето на планетата, а и срещу натиска на вятъра, следейки поривите му. Без подходящ компютър това не би било възможно.

Корабът се спускаше все по-надолу с неизбежните леки измествания в една или друга посока, докато най-сетне попадна в очертания район, отбелязващ вече определеното му място на космодрума.

Когато кацна, небето беше бледосиньо, примесено с матово бяло. Вятърът бе поривист дори на повърхността и въпреки че не представляваше навигационна опасност, навяваше студ, от който Тривайз потрепери. Той мигом бе разбрал, че облеклото им е съвсем неподходящо за времето на Компорелон.

Пелорат, от своя страна, хвърли преценяващ поглед наоколо и с наслада вдъхна въздух през носа — щипещият студ му харесваше, поне засега. Историкът дори нарочно разкопча дрехата си, за да усети по-добре вятъра. Знаеше, че след малко ще се закопчае и ще се увие с шала си, но в момента искаше да почувства съществуването на атмосферата. Човек не можеше да я усети на борда на космически кораб.

Блис се загърна плътно в своята връхна дреха и нахлупи шапката на ушите си със скрити в ръкавиците ръце. Лицето й се бе сгърчило страдалчески, като че всеки момент щеше да се разплаче.

— Този свят е зъл — промърмори геянката. — Той ни мрази и малтретира.

— Съвсем не, мила Блис — възрази Пелорат искрено. — Сигурен съм, че жителите му си го харесват и той… ъ… също ги харесва, ако може да се каже така. Скоро, мисля, ще бъдем на закрито и топло.

Ученият отметна единия пеш на дрехата си, загърна нежно геянката, а тя се сгуши на гърдите му.

Тривайз правеше всичко възможно да не забелязва температурата. Властите на космодрума му връчиха магнитна карта и той провери на джобния си компютър дали тя съдържа необходимите подробности — номера на халето, името на кораба, индикацията на двигателя и прочие.

Увери се още веднъж, че Звездолетът е здраво закрепен, и внесе максималната възможна застраховка срещу злополука (което всъщност беше излишно, тъй като „Далечната звезда“ би трябвало да е неуязвима за компорелонското техническо равнище, а в противен случай не можеше да бъде възстановена на никаква цена).