Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 43

— Това е очевадно — кимна Пелорат.

— Съвсем не е толкова очевадно. Със същата бързина този приятел се ориентира по инфрачервената светлина, която повърхността излъчва дори в тъмното. Обаче по-дългите й вълни не му дават толкова голяма разделителна способност, колкото видимата. Тоест компютърът тогава не „вижда“ така прецизно и отчетливо и щом не сме притиснати от обстоятелствата, не искам да го затруднявам излишно.

— Ами ако столицата е от тъмната страна?

— Шансът е петдесет на петдесет — каза Тривайз, — но дори да е така, след като картата бъде съпоставена на светло, ще можем безпогрешно да се спуснем до столицата независимо от местоположението й. И много преди да се приближим до нея, ще засечем микровълнови лъчи и ще получим съобщения, които да ни насочат към най-удобния космодрум. Няма за какво да се безпокоим.

— Сигурен ли си? — попита Блис. — Вие ме водите без документи и даже без принадлежност към свят, който тукашните хора биха признали — а аз съм длъжна в никакъв случай да не споменавам Гея. Какво ще правим, ако поискат да се легитимирам, щом слезем на повърхността?

— Малко е вероятно — отвърна Тривайз. — Всички ще смятат, че за това са се погрижили още на входната станция.

— Но ако все пак поискат?

— Когато поискат, тогава ще му мислим. Нека не си създаваме излишни проблеми.

— Дойде ли време да мислим за проблемите, след като възникнат, може да е станало късно да ги решаваме.

— Ще разчитам на изобретателността си, за да предотвратя подобна ситуация.

— Впрочем, като спомена за изобретателност, как ни прекара през входната станция?

Тривайз погледна към геянката и устните му бавно се разтеглиха в усмивка, придала му вид на палав тийнейджър.

— С малко въображение.

— Какво направи, приятелю? — попита и Пелорат.

— Важното беше да помоля по подходящ начин. Бях вече опитал със заплахи и фини подкупи. Бях апелирал към логика и лоялност спрямо Фондацията. Нямаше ефект, така че прибягнах към последното средство. Казах на чиновника, че ти изневеряваш на съпругата си, Пелорат.

— Съпругата ми? Но, скъпи приятелю, в момента аз нямам съпруга.

— Знам, но той не знаеше.

— Под „съпруга“ — каза Блис, — предполагам, разбирате жена, която е постоянна компаньонка на даден мъж?

— Малко повече от това, Блис — отвърна Тривайз. — Законна компаньонка, със законни права, произтичащи от положението й.

— Блис — стеснително поде Пелорат, — аз нямам съпруга. По-рано съм имал от време на време, но отдавна вече нямам. Ако искаш да минем през законния ритуал…

— О, Пел — възкликна Блис с широк жест на дясната си ръка, — защо ще искам такова нещо? Аз имам безброй компаньони, които са ми толкова близки, колкото двете ти ръце. Само изолатите се чувстват така отчуждени, че трябва да използват изкуствени договори, за да наложат някакъв блед заместител на истинското другарство.

— Но аз съм изолат, мила Блис.

— След време ще си по-малко изолат, Пел. Може би никога няма да станеш Гея, но ще бъдеш все по-малко изолат и ще имаш рояк компаньонки.

— Аз искам само теб, Блис — каза Пелорат.

— Това е защото нищо не разбираш. Ще се научиш обаче, сигурна съм.