Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 42

За гравитационните кораби не беше необходимо да забавят хода си чрез дълго обикаляне по постепенно свиваща се спирална траектория, но не можеха и да се втурнат безразсъдно да пикират. Това, че гравитацията не им действаше, не означаваше, че и със съпротивлението на въздуха е същото. Звездолетът би могъл да се спусне по права линия, ала все пак не прекалено бързо.

— Къде ще кацнем? — попита Пелорат с объркан вид. — През облаците не мога да различа нищо, драги приятелю.

— Нито пък аз — отвърна Тривайз, — но имаме официална холографска карта на Компорелон, която показва формата на земната маса, релефа на възвишенията и дълбините на океана… както и политическите подразделения. Картата е в компютъра и той ще свърши работата. Ще съпостави изобразеното с действителността, като по този начин ориентира кораба правилно, а после ще ни отведе в самата столица.

— Отидем ли там — каза Пелорат, — веднага ще се гмурнем в политическия водовъртеж. Ако този свят действително е антифондационен, както намекна чиновникът от входната станция, сами ще си навлечем белята.

— От друга страна, столицата е интелектуалният център на планетата и щом искаме да получим някаква информация, щем не щем трябва да я посетим. Колкото до възможността да са противници на Фондацията, не вярвам, че ще го покажат твърде открито. Госпожа кметът може да не ме харесва, но едва ли ще допусне да се отнесат зле с един съветник. Не би искала такъв прецедент.

Блис се появи от тоалетната с още мокри от миенето ръце. Пооправи бельото си без следа от смущение и каза:

— Между другото, надявам се, че екскретите се рециклират напълно.

— Няма друг начин — отвърна Тривайз. — Колко дълго би изкарал водният ни запас без рециклиране на екскретите? С какво мислиш се правят превъзходните ароматни кейкове, които ядем, за да разнообразим замразената храна? Надявам се обаче, че това няма да ти развали апетита, моя любознателна Блис.

— Защо да ми го разваля? Не е ли същото с храната и водата на Гея или на тази планета, или на Терминус?

— На Гея — възрази Тривайз — екскретите, разбира се, са живи като вас.

— Не живи, а съзнателни. Има разлика. Нивото на тяхната съзнателност естествено е много ниско.

Съветникът изсумтя презрително, но се въздържа от отговор. После все пак каза:

— Отивам в пилотската стая да правя компания на компютъра. Не че съм му особено необходим, но все пак…

— Може ли да ти помагаме да му правиш компания? — попита Пелорат. — Не успявам още да свикна с факта, че ще ни приземи съвсем сам, съобразявайки се с другите кораби, бурите и какво ли не!

Тривайз се усмихна широко.

— Свиквай, моля те. Корабът е в много по-голяма безопасност под управлението на компютъра, отколкото би могъл да бъде под мое командване. Но елате, разбира се. Ще ви е полезно да видите как става.

Сега бяха над осветената от слънцето страна на планетата, защото, както обясни Тривайз, картата в компютъра можеше по-лесно да се съпостави с реалността на слънчева светлина, отколкото на тъмно.