Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 252

Тривайз енергично поклати глава, сякаш за да изтръска от нея допира на обхваналото го вцепенение.

— Нищо ми няма. Сериозният въпрос е, дали това е наред — седна пред плота и положи ръце върху двете очертания, които доскоро бяха покрити от дланите на Фалъм.

— Е? — тревожно попита историкът.

Другият сви рамене.

— Изглежда, реагира нормално. Може би по-късно ще открия, че нещо не е съвсем наред, но засега не личи. — и добави гневно:

— Компютърът не се съчетава ефективно с чиито и да било други ръце освен с моите, само че при този хермафродит работата не е била единствено в ръцете. Сигурен съм, че нещата опират до преобразувателните дялове…

— Но какво накара кораба да се разтресе? Той не би трябвало да прави така, нали?

— Не. Това е гравитационен кораб и не би следвало да изпитваме подобни инерционни ефекти. Само че туй женско чудовище… — съветникът млъкна и на лицето му пак се изписа гняв.

— Да, Голан?

— Подозирам, че компютърът е бил изправен пред две взаимно изключващи се искания, и всяко от тях толкова силно, че той не е имал друг избор, освен да се опита да направи двете неща едновременно. При опита си да извърши невъзможното за миг трябва да е извел кораба от неинерционното състояние. Поне аз така мисля.

Сетне лицето му някак си се изопна.

— И туй може да е за хубаво, защото току-що разбрах, че всичките ми приказки за Алфа Кентавър и нейния компаньон са били глупости. Сега знам къде Земята трябва да е преместила своята тайна.

97

Пелорат се втренчи в него, после реши да пренебрегне последните му думи и да изясни една по-раншна загадка:

— Как така Фалъм е пожелала две взаимноизключващи се неща?

— Тя каза, че иска корабът да се върне на Солария, нали?

— Разбира се, че би го искала.

— Само че какво има предвид под Солария? Фалъм не може да разпознае планетата от космоса. Тя всъщност никога не я е виждала отстрани. Когато така спешно напуснахме нейния свят, тя спеше. И въпреки всичко онова, дето е прочела в твоята библиотека, въпреки обясненията на Блис, на мен ми се струва, че хлапето не може напълно да схване истината, че в Галактиката има стотици милиарди звезди и милиони населени планети. Така както е възпитавано — под земята и сам-самичко — то може да проумее единствено основната идея: че съществуват различни светове. Само че колко? Два? Три? Четири? За него всяка планета, която вижда, е възможно да бъде Солария и като се има предвид колко силно се самозалъгва, решава, че е Солария. А понеже предполагам, че Блис се е опитала да го успокои, като му е намекнала, че ако не открием Земята, ще го върнем на Солария, напълно логично е то да е решило, че родната му планета е близо до Земята…

— Но, Голан, как можеш да си убеден във всичко това? Какво те кара да мислиш, че е тъй?

— Янов, Фалъм почти ни го каза, когато влетяхме при нея. Тя викна, че иска да се върне на Солария, а после добави: „там, там“, като кимаше с глава към екрана. А какво се виждаше на този екран? Спътникът на Земята. Когато станах от пулта преди вечеря, него го нямаше; виждаше се самата Земя. В мига, в който е поискала Солария, Фалъм трябва да си е представила спътника и поради това в отговор компютърът ще да се е фокусирал върху него. Повярвай ми, аз знам как работи този компютър. Кой би могъл да го познава по-добре?