Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 251
Айзък Азимов
Фалъм долови тръпката и леко се олюля.
А после чу гръмки стъпки в коридора отвън и когато отвори очи, съзря лицето на Тривайз — разкривено, изпълнило цялото й полезрение, препречило се пред екрана, на който бе всичко онова, което тя искаше. Мъжът нещо викаше, но Фалъм не му обърна внимание. Той бе човекът, който я беше отвлякъл от нейния свят, като беше убил Бандър… и пак той бе човекът, който сега й пречеше да се върне, защото мислеше единствено за Земята.
Смяташе да насочи кораба към Солария и под напора на нейната решимост „Далечната звезди“ отново потръпна.
96
Блис диво се впи в ръката на съветника.
— Не! Недей!
Вкопчи се здраво и го задърпа назад, докато Пелорат стоеше объркан и вцепенен някъде зад нея. Тривайз закрещя:
— Махни си ръцете от компютъра! Блис, не ми се пречкай. Не искам да те нараня.
Геянката промълви с внезапна умора в гласа си:
— Не насилвай детето. Иначе ще трябва теб да нараня — въпреки всички инструкции.
Очите на Тривайз трескаво се впиха в нея.
— Тогава я махни оттук, Блис — процеди той. — Веднага!
Тя го бутна назад с изненадваща сила (извличайки я, както си помисли впоследствие съветникът, най-вероятно от Гея).
— Фалъм — рече младата жена, — вдигни си ръцете.
— Не — изпищя хлапето. — Искам корабът да иде на Солария. Искам да иде там. Там! — И тя посочи към екрана с глава, тъй като не смееше дори и с едната си ръка да прекъсне досега.
Ала Блис се пресегна към детските рамене и щом дланите й ги докоснаха, малката започна да трепери.
Гласът на Геянката стана мек.
— Хайде, кажи на компютъра да си остане така, както е бил преди и ела с мен. Ела с мен — дланите й галеха соларианчето, което избухна в ридания.
Тънките ръчички се отлепиха от плота, а Блис, прихващайки Фалъм под мишниците, я изправи на крака. Обърна я, здраво я притисна към гърдите си и я остави да сподави там горчивите си хълцания.
Геянката погледна към Тривайз, който стоеше безмълвно на вратата.
— Дръпни се от пътя ми и да не си ни докоснал, когато минаваме.
Съветникът бързо се дръпна встрани. Блис поспря за миг и тихо добави:
— Ще трябва да вляза в ума й за момент. Ако съм й причинила някаква вреда, няма лесно да ти простя.
На Тривайз му се прииска да й каже, че не би дал и един кубически милиметър вакуум за ума на Фалъм и че се бои не за него, а за компютъра. Пред съсредоточения и свиреп поглед на Гея обаче (онова, което предизвикваше у него усещането за смразяващ ужас, положително не бе само изражението на Блис) той предпочете да запази мълчание.
Остана безмълвен, а също и неподвижен известно време, дори след като Геянката и Фалъм влязоха в тяхната стая. Всъщност остана така, докато Пелорат не го попита с кроткия си глас:
— Голан, наред ли си? Тя нали не ти направи нищо лошо?