Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 182
Айзък Азимов
— Кой ли е пък този? — попита съветникът. — Никъде не е отбелязано. Предполагам, че хората, които са го поставили тук, са сметнали, че славата му е толкова голяма, та няма нужда от представяне, но сега… — съществуваше опасност отново да се отдаде на философски размисли, затова пренасочи вниманието си.
Пелорат гледаше нагоре и Тривайз проследи погледа му. В стената имаше издълбани знаци, които само историк можеше да разчете.
— Удивително — каза ученият. — Отпреди двадесет хиляди години са, но тук, защитени от слънцето и влагата, са се запазили все още добре.
— Не и за мен — вметна Тривайз.
— Това е на старопис и даже за онези времена е твърде натруфено. Нека да видим… седем… едно… две… — гласът му затихна почти до мънкане, после отново се проясни:
— Изброени са петдесет имена, а се предполага, че е имало точно петдесет космонитски планети и това е „Домът на световете“. Смятам, че тук са записани имената на петдесетте космонитски свята, вероятно по реда на основаването им. Аврора е първа, а Солария последна. Обърни внимание, че има седем колони с по седем имена в първите шест и осем в последната. Сякаш са планирали схема седем по седем и са добавили Солария впоследствие. Догадката ми, стари друже, е, че този списък датира от времето преди Солария да бъде тераформирана и заселена.
— А коя е планетата, на която стоим? Можеш ли да познаеш?
— Както сам забелязваш, петото име отгоре надолу в третата колона, тоест деветнадесето по ред, е записано с малко по-големи букви от останалите. Съставителите на списъка изглежда са били достатъчно егоцентрични, за да се поизтъкнат с планетата си. Освен това…
— Какво е името?
— Доколкото мога да го разчета точно, пише Мелпомения. Напълно непознато за мен име.
— Би ли могло да означава Земята?
Пелорат поклати енергично глава, но за съветника това остана скрито поради скафандъра.
— В старите легенди за Земята се използват десетки думи. Гея е една от тях, както вече знаеш. Също Тера, Ерда и така нататък. Всичките са кратки. Не ми е известно нито едно дълго име или нещо, което да наподобява съкратен вариант на Мелпомения.
— Значи се намираме на Мелпомения и тя не е Земята.
— Да. Освен това, както бях започнал да ти разправям, още по-показателно от големите букви е, че координатите на Мелпомения са дадени като 0; 0; 0. А е прието те да се отнасят към собствената ти планета.
— Координати? — Тривайз беше слисан. — В списъка са дадени и координатите?
— Към всяко име са посочени три цифри и предполагам, че това са координати. Какво друго могат да бъдат?
Съветникът не отговори. Отвори едно малко отделение в скафандъра си, намиращо се върху дясното му бедро, и извади компактен апарат, свързан с кабел към отделението. Вдигна го към очите си и внимателно го фокусира върху надписа на стената. Ръкавиците превърнаха това действие в неособено лека задача.
— Фотоапарат? — попита историкът.