Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 165

— Въпросът беше или той, или ти.

— Не е важно. Аз убих този родител. Не можех да стоя със скръстени ръце и да позволя детето да умре заради моите действия. Освен това то ми предлага възможност да изуча един мозък, какъвто Гея никога не е срещала.

— Детски мозък.

— Няма да остане детски. Двата преобразувателни дяла ще се доразвият. Те дават на соларианците възможности, каквито никой на Гея няма. Аз се изтощих само от усилието да поддържам няколко запалени лампи и да задействам устройството за отваряне на вратата. Бандър би могъл да захранва с енергия цяло селище, също толкова сложно устроено и по-голямо по размери от града, който видяхме на Компорелон — и да го прави дори докато спи.

— Значи гледаш на детето като на важна брънка във фундаменталните ви изследвания на мозъка.

— В известен смисъл, да.

— Не споделям мнението ти. На мен ми се струва, че сме качили на борда нещо опасно. Нещо много опасно.

— В какво отношение опасно, Тривайз? То ще се приспособи идеално — с моя помощ. Високоинтелигентно е и вече дава признаци на привързаност към нас. Ще яде, каквото ние ядем, ще ходим навсякъде заедно и аз/ние/Гея ще добием безценни познания за неговия мозък.

— Ами ако произведе малки? Не му е необходим партньор. То си е достатъчно.

— Ще минат много години, докато достигне детеродна възраст. Космонитите са живели векове, а соларианците не желаят да увеличават броя си. Късното размножаване вероятно е заложено в тях. Фалъм още дълго няма да има деца.

— Откъде знаеш?

— Не знам. Просто разсъждавам логически.

— Аз пък ти казвам, че Фалъм ще се окаже опасно нещо.

— Ти също няма откъде да го знаеш. Нито пък разсъждаваш логично.

— Чувствам го, Блис, без сериозно основание. Поне за момента. А ти самата си тази, която твърди, че интуицията ми е непогрешима.

Блис сбърчи чело. Изглеждаше неспокойна.

59

Пелорат поспря пред вратата на пилотската стая и надникна вътре с вид на човек, който определено се усеща неловко. Сякаш се опитваше да прецени дали Тривайз е затрупан с работа или не.

Съветникът беше с ръце на плота, както правеше винаги, когато се свързваше ведно с компютъра, а погледът му бе прикован върху екрана. Пелорат реши, че е зает, и търпеливо зачака, стараейки се да не мърда и по никакъв начин да не разсейва другия.

Накрая Тривайз погледна към него, но май не го направи в пълно съзнание. Когато общуваше с компютъра, очите му винаги изглеждаха малко изцъклени и нефокусирани, сякаш гледаше, мислеше и живееше по-различно от обикновено.

Все пак той бавно кимна на Пелорат, като че видяното, макар и с мъка, накрая си бе пробило път до оптическите дялове на мозъка му. След още известно време вдигна ръце, усмихна се и стана същият, какъвто беше винаги.

Пелорат каза с извинителен тон:

— Опасявах се, че ти преча, Голан.

— Не особено, Янов. Само проверявах дали сме готови за скока. Почти сме, но мисля, че трябва да му дам още няколко часа — просто за късмет.

— Късметът… или други произволни фактори… имат ли нещо общо?

— Такава е думата — отвърна Тривайз с усмивка, — но теоретически се намесват и произволни фактори. Какво те мъчи?