Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 164

— Най-висшата форма на организация, която познаваме — продължи тя, — поражда разум и интелигентност, а за да си склонен да унищожиш интелигентност, трябва наистина да си в крайна нужда. Няма никакво значение дали е машинна или биохимическа интелигентност. Всъщност роботът-страж притежаваше интелект, какъвто аз/ние/Гея не сме срещали. Да го изучаваш беше чудесно. Да го унищожиш — немислимо, освен в момент на крайна необходимост.

Тривайз сухо отбеляза:

— В опасност бяха три по-големи интелекта: твоят, този на Пелорат — човека, когото обичаш, и, ако ми позволиш да добавя, моят собствен.

— Четири! Продължаваш да изпускаш Фалъм. Само че още не бяха в опасност. Така прецених. Виж, да предположим, че имаш пред себе си картина, истински шедьовър на живописта, чието съществувание те заплашва със смърт. Достатъчно е да прекараш една мокра четка — раз-прас, където ти падне през платното, за да я унищожиш завинаги и да бъдеш спасен. Но е възможно и друго: като разгледаш внимателно картината и добавиш тук една мазка, там точица, поотнемеш нещо и така нататък, в края на краищата да успееш да промениш творбата така, че хем да избегнеш смъртта, хем тя да си остане шедьовър. Естествено тези поправки могат да бъдат нанесени само с изключително внимание. Ще отнеме време, но ако разполагаш с него, трябва да се опиташ да спасиш и картината, и живота си.

— Може би — кимна Тривайз. — Но накрая ти я разруши непоправимо. Мина я с голямата четка и заличи прекрасните нюанси на цветовете и финеса на формите. И го направи мигновено, когато един невръстен хермафродит бе изложен на опасност — нещо, към което рискът за нашия живот и дори за твоя собствен не те бе подтикнал.

— Ние, чуждопланетяните, още не бяхме в непосредствена опасност, а Фалъм, стори ми се, бе сериозно застрашен. Трябваше да избирам между роботите-стражи и него и тъй като нямаше време за губене, избрах Фалъм.

— Това ли било, Блис? Бързо пресмятане, претегляне на умовете, светкавична преценка кой е по-сложен и по-ценен?

— Да.

— Ами ако ти кажа, че пред теб стоеше просто едно дете, заплашено от смърт? Обзе те майчински инстинкт и ти го спаси, макар допреди минута, когато се касаеше за живота на трима възрастни, да беше самата пресметливост.

Геянката леко се изчерви.

— Може и да е имало нещо такова, Тривайз, но не и в този вид, в който така подигравателно го представяш. Зад действията ми присъстваше рационална мисъл.

— Съмнявам се. Ако беше разсъждавала рационално, щеше да съобразиш, че детето го сполетява обичайната съдба, неизбежна в неговото общество. Кой знае колко хиляди като него са били унищожени, за да се поддържа ниският брой, смятан от соларианците за оптимален в техния свят!

— Има и нещо друго, Тривайз. Детето щеше да бъде убито, защото е твърде малко за наследник, а това е така, понеже имаше преждевременно умрял родител, а пък това е така, защото аз убих този родител.