Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 140

— Разбира се, че не — сряза го то с израз на гневно възмущение.

— Аз само казах, че така ми се струва — меко отвърна Пелорат. — Обаче в такъв случай как можеш да си сигурен, че твоите са най-добрите, след като не си проучвал или дори виждал останалите?

— Защото — заяви Бандър — мога да извлека информация от търсенето на моите продукти в търговията между именията.

— Ами промишлеността? — намеси се Тривайз.

— В някои имения се произвеждат инструменти и машини — поясни то. — Както вече споменах, в моето правим топлопроводящи пръти, но те са доста прости.

— И роботи, разбира се.

— Тук-там, да. През цялата история Солария е била водеща в Галактиката по отношение на находчивостта и изтънчеността при проектирането на роботите.

— Предполагам също и в момента — каза Тривайз, като внимаваше интонацията му да оформи от забележката твърдение, а не въпрос.

— В момента ли? — запита Бандър. — Че с кого има да се състезаваме в момента? В днешно време единствено Солария произвежда роботи. Вашите светове не ги правят, ако вярно тълкувам онова, което чувам по хипервълните.

— Ами другите космонитски светове?

— Казах ви, че те вече не съществуват.

— Въобще?

— Не мисля, че някъде другаде освен на Солария има жив космонит.

— Тогава никой ли не знае местонахождението на Земята?

— Защо пък някой ще иска да знае къде…

Пелорат го прекъсна:

— Аз искам да зная. Това е по моята специалност.

— В такъв случай — невъзмутимо рече Бандър — ще ти се наложи да изучаваш нещо друго. Аз не знам нищо за местонахождението на Земята, нито пък съм чувал за някого, който да го знае, пък и не бих дал дори парче роботски метал, за да разбера.

Колата спря и за момент Тривайз помисли, че то се е обидило. Спирането обаче бе плавно, а след като слезе и махна на другите да сторят същото, Бандър изглежда все още продължаваше да се забавлява.

Осветлението в стаята, където влязоха, бе слабо, дори и след като соларианецът го усили с познатия жест. После ги поведе към един страничен коридор, край чиито две стени имаше по-малки помещения. Във всяко от тях стояха по една или две богато украсени вази, до които се забелязваха приличащи на прожекционни апарати предмети.

— Какво е това, Бандър? — попита съветникът.

— Фамилните погребални камери, Тривайз — отвърна то.

50

Пелорат любопитно се огледа.

— Предполагам, тук е заровена пепелта на твоите предци?

— Ако под „заровена“ — каза Бандър — имаш предвид затрупана с пръст, не си съвсем прав. Може и да сме под повърхността, но това е моето имение и пепелта е вътре в него, както впрочем сме и ние сега. На нашия език казваме, че пепелта е „закъщена“ — то се поколеба, сетне добави:

— „Къща“ е просто архаична дума за „имение“.

Тривайз се оглеждаше уж нехайно.

— Това ли са всичките ти прародители? Колко са били?

— Близо сто — отвърна Бандър, без да се опитва да скрие нотката на гордост в гласа си. — За да бъда точен, деветдесет и четири. Разбира се, най-ранните не са истински соларианци — в настоящия смисъл на думата. Те са били получовеци, мъжки и женски. Непосредствените им потомци са ги слагали в съседни урни. Аз, естествено, не влизам в техните камери. Твърде „срамотно“ е. Или поне такава е соларианската дума, защото галактическият й еквивалент не ми е известен. Може и да няма такъв.