Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 136

— Земята определено е посегнала на правата ви — рече Пелорат.

— Може би, но ако наистина е било така, то е станало много, много отдавна, пък и за нас именно тя е най-отблъскващият от всички светове. Сигурен съм, че даже и да сме имали някакви архивни материали за Земята, те са били унищожени от отвращение.

Тривайз ядно изскърца със зъби.

— От вас самите ли? — попита той.

Бандър насочи вниманието си към съветника.

— Няма кой друг да ги унищожи.

Пелорат обаче не позволи да се отклоняват от въпроса.

— А какво още си чувало за Земята?

Бандър се замисли.

— На младини чух от един робот за някакъв земянин, който веднъж посетил Солария, и за една соларианка, която тръгнала с него и станала важна фигура в Галактиката. Според мен обаче това е измислица.

Пелорат прехапа устни.

— Сигурно ли си?

— Как може някой да е сигурен за каквото и да било по тези въпроси? — на свой ред попита Бандър. — Все пак не е за вярване, че един земянин би се осмелил да припари на Солария както и че Солария би позволила намесата му. Още по-невероятно е, че една соларианска жена — наистина тогава сме били само получовеци, но все пак — доброволно би напуснала този свят. Е, стига толкова, нека сега ви покажа дома си.

— Дома ти ли? — възкликна Блис и се огледа. — Не сме ли в дома ти?

— Ни най-малко — спокойно каза Бандър. — Това е чакалня, зала за срещи. Когато се налага, в нея се виждам с моите съпланетяни. Техните образи се появяват на тази стена или, ако са тримерни, в пространството пред нея. Естествено, след като залата е място за обществени срещи тя не може да е част от моя дом. Елате.

То тръгна напред, без, да се обърне, за да види дали са го последвали, но четирите робота също напуснаха ъглите си и Тривайз разбра, че ако той и неговите другари не го придружат спонтанно, те внимателно щяха да ги принудят да сторят това.

Двамата вече бяха станали на крака и съветникът прошепна на Блис:

— Ти караше ли го да продължава да говори?

Геянката стисна леко ръката му и кимна.

— И въпреки това бих искала да знам повече за неговите намерения — добави тя с нотка на загриженост в гласа си.

49

Тримата последваха Бандър. Роботите останаха на прилична дистанция, но присъствието им се усещаше като непрестанна заплаха.

Вървяха по един коридор и Тривайз унило промърмори:

— На тази планета няма нищо, дето ще ни е от полза за Земята. Сигурен съм. Просто още един вариант на радиоактивната легенда. — Той сви рамене. — Ще трябва да използваме и третите координати.

Пред тях се отвори врата, зад която се откриваше малко помещение. Бандър рече:

— Елате, получовеци. Искам да ви покажа как живеем.

— Радва се като дете на представлението — прошепна Тривайз. — А на мен така ми се иска да го цапардосам.

— Не се опитвай да се състезаваш по детинщини с него — отвърна Блис.

Бандър въведе и тримата в стаята. Последва ги и един от роботите. То отпрати другите и също влезе. Вратата зад него се затвори.

— Това е асансьор — заяви Пелорат, явно доволен от откритието си.