Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 136
Айзък Азимов
— Земята определено е посегнала на правата ви — рече Пелорат.
— Може би, но ако наистина е било така, то е станало много, много отдавна, пък и за нас именно тя е най-отблъскващият от всички светове. Сигурен съм, че даже и да сме имали някакви архивни материали за Земята, те са били унищожени от отвращение.
Тривайз ядно изскърца със зъби.
— От вас самите ли? — попита той.
Бандър насочи вниманието си към съветника.
— Няма кой друг да ги унищожи.
Пелорат обаче не позволи да се отклоняват от въпроса.
— А какво още си чувало за Земята?
Бандър се замисли.
— На младини чух от един робот за някакъв земянин, който веднъж посетил Солария, и за една соларианка, която тръгнала с него и станала важна фигура в Галактиката. Според мен обаче това е измислица.
Пелорат прехапа устни.
— Сигурно ли си?
— Как може някой да е сигурен за каквото и да било по тези въпроси? — на свой ред попита Бандър. — Все пак не е за вярване, че един земянин би се осмелил да припари на Солария както и че Солария би позволила намесата му. Още по-невероятно е, че една соларианска жена — наистина тогава сме били само получовеци, но все пак — доброволно би напуснала този свят. Е, стига толкова, нека сега ви покажа дома си.
— Дома ти ли? — възкликна Блис и се огледа. — Не сме ли в дома ти?
— Ни най-малко — спокойно каза Бандър. — Това е чакалня, зала за срещи. Когато се налага, в нея се виждам с моите съпланетяни. Техните образи се появяват на тази стена или, ако са тримерни, в пространството пред нея. Естествено, след като залата е място за обществени срещи тя не може да е част от моя дом. Елате.
То тръгна напред, без, да се обърне, за да види дали са го последвали, но четирите робота също напуснаха ъглите си и Тривайз разбра, че ако той и неговите другари не го придружат спонтанно, те внимателно щяха да ги принудят да сторят това.
Двамата вече бяха станали на крака и съветникът прошепна на Блис:
— Ти караше ли го да продължава да говори?
Геянката стисна леко ръката му и кимна.
— И въпреки това бих искала да знам повече за неговите намерения — добави тя с нотка на загриженост в гласа си.
49
Тримата последваха Бандър. Роботите останаха на прилична дистанция, но присъствието им се усещаше като непрестанна заплаха.
Вървяха по един коридор и Тривайз унило промърмори:
— На тази планета няма нищо, дето ще ни е от полза за Земята. Сигурен съм. Просто още един вариант на радиоактивната легенда. — Той сви рамене. — Ще трябва да използваме и третите координати.
Пред тях се отвори врата, зад която се откриваше малко помещение. Бандър рече:
— Елате, получовеци. Искам да ви покажа как живеем.
— Радва се като дете на представлението — прошепна Тривайз. — А на мен така ми се иска да го цапардосам.
— Не се опитвай да се състезаваш по детинщини с него — отвърна Блис.
Бандър въведе и тримата в стаята. Последва ги и един от роботите. То отпрати другите и също влезе. Вратата зад него се затвори.
— Това е асансьор — заяви Пелорат, явно доволен от откритието си.