Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 13
Айзък Азимов
— Чувстваш, че там ще узнаеш естеството на основата, на която си взел решението си. Така ли е, Тривайз?
— Точно това усещане имам. Но Дом казва, че Гея не знае местонахождението на Земята. Предполагам, че си съгласна с него.
— Разбира се, че съм съгласна. Аз съм не по-малко Гея от Дом.
— Криеш ли някаква информация от мен? Имам предвид съзнателно?
— Разбира се, че не. Дори за Гея да бе възможно да лъже, тя не би лъгала теб. Ние зависим от твоите заключения и за нас е необходимо те да са правилни, а това изисква да се основават на действителността.
— В такъв случай — рече Тривайз — да използваме твоя свят-памет. Опитай да се върнеш назад и ми кажи до колко отдавна можеш да си спомняш.
Последва кратко колебание. Блис гледаше Тривайз като че не го забелязва, сякаш за момент бе изпаднала в транс. После рече:
— Петнадесет хиляди години.
— Защо се поколеба?
— Трябваше ми време. Старите спомени — наистина старите — са почти изцяло в корените на планините, откъдето е нужно време, за да ги изровиш.
— Значи отпреди петнадесет хиляди години? Тогава ли е била основана Гея?
— Не, доколкото ни е известно, това е станало около три хиляди години по-рано.
— Защо не си сигурна? Не си ли спомняш — ти или Гея?
— Това е било преди планетата да се развие до нивото, когато паметта е станала всеобщ феномен.
— Блис, но все пак преди да започне да се уповава на вашата колективна памет, Гея трябва да е съхранявала някакви архивни материали. Архиви в обикновения смисъл на думата — записи, писмена, филми и така нататък.
— Предполагам, но те едва ли са могли да оцелеят през всичкото това време.
— Биха могли да бъдат копирани или, което е още по-добре, прехвърлени в глобалната памет, след като тя се е развила.
Младата жена се начумери. Последва нов период на неувереност, този път по-дълъг.
— Не откривам никаква следа от по-ранни архиви.
— Защо?
— Не зная, Тривайз. Допускам, че не са били особено важни. Може би по времето, когато се е разбрало, че ранните непаметови спомени се разпадат, е било взето решение, че те са станали прекалено архаични и от тях няма нужда.
— Това обаче ти не го знаеш. Допускаш и предполагаш, но не знаеш. И Гея не го знае.
Блис сведе очи.
— Трябва да е било така.
— Трябва ли? Аз не съм част от Гея и затова не ми е нужно да предполагам онова, което предполага тя. Като изолат аз предполагам нещо друго.
— Какво именно?
— Първо, правя допускане, в което съм сигурен. Не изглежда вероятно една цивилизация да унищожи ранните си архиви. Вместо да ги преценят като стари и ненужни, нейните учени вероятно биха се отнасяли към тях с повишена почит и щяха да ги запазят. Ако предпаметните архиви на Гея са били унищожени, Блис, това едва ли е станало умишлено.
— Тогава как си го обясняваш?
— Всички референции за Земята в библиотеката на Трантор са били отстранени от някакъв човек или някоя сила, но не и от самите транторианци във Втората фондация. Тогава не е ли възможно референциите за Земята на Гея също да са отстранени от нещо друго, а не от нея самата?