Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 11

— Но ако нейните спомени са разхвърляни в планетарната памет, какво печелиш ти от това?

— Всичко, което би могъл да пожелаеш. Каквото и да поискам да узная, то се намира някъде в нечий индивидуален ум или пък в много умове. Ако е нещо фундаментално, като например значението на думата „стол“, естествено, че се съдържа във всеки ум. Но даже и да е съвсем езотерично, в нищожно малка част от паметта на Гея, ако имам нужда, пак мога да го извикам, макар че подобно припомняне вероятно ще отнеме малко повече време. Виж какво, Тривайз, когато ти поискаш да узнаеш нещо, което го няма в твоя ум, преглеждаш някоя подходяща книга-филм или използваш компютърни бази данни, нали? Аз пък сканирам сумарния ум на Гея.

— Как предотвратяваш опасността цялата тази информация да се излее в ума ти и да ти пръсне черепа? — попита съветникът.

— Май си позволи сарказъм, Тривайз?

— Хайде, Голан — обади се Пелорат, — не ставай груб.

Тривайз ги изгледа един по един и с видимо усилие си наложи да превъзмогне напрегнатостта си.

— Съжалявам. Притиснат съм от отговорност, която не желая, а не знам как да се отърва от нея. Може би поради това се държа отблъскващо. Но, Блис, аз наистина искам да разбера. Как изваждаш нещо от съдържанието на чуждите мозъци, без да го натрупаш в собствения си и бързо да надхвърлиш капацитета му?

— Не зная, Тривайз — отвърна младата жена. — Ясно ми е не повече, отколкото на теб са ти известни подробностите в работата на твоя мозък. Предполагам, че помниш колко е разстоянието от вашето слънце до някоя съседна звезда, но невинаги го съзнаваш. Складирал си го някъде и ако те попитат, откриваш числото. Ако никой не те пита, с времето можеш и да го забравиш, но тогава пък винаги си в състояние да го извлечеш от някоя база данни. Ако разглеждаш мозъка на Гея като огромна база данни, то значи аз се обръщам към нея, макар да не ми е нужно да си припомням съзнателно всяка конкретна стъпка, която използвам. След като си свърша работата с някой факт, мога да си позволя да го забравя. Ако пък реша, преднамерено ще го върна, така да се каже, обратно на мястото, откъдето съм го извлякла.

— Колко души има на Гея, Блис? Колко човеци?

— Около един милиард. Искаш ли точното число към този момент?

Тривайз унило се усмихна.

— Виждам, че няма проблем да получа точното число, ако ти го поискаш, но ще се задоволя с приблизителната бройка.

— Всъщност — каза Блис — населението е стабилно и се колебае около едно определено число, което е малко повече от милиард. Мога да ти кажа с колко бройката в момента превишава или не достига до средната величина, като разширя съзнанието си и… почувствам границите. Разбираш ли, няма как да го обясня по-добре на човек, който никога не е изпитвал подобно нещо.

— На мен обаче ми се струва, че един милиард човешки умове — от които много са на деца — съвсем не са достатъчни, за да държат в паметта си всички данни, необходими за такова сложно общество.

— Да, но хората не са единствените живи същества на Гея, Тривайз.

— Да не искаш да кажеш, че и животните помнят?