Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 113

— Когато реши в полза на Гея и Галаксея, ти действаше по интуиция, а сега търсиш причината.

— Поне десет пъти съм го твърдял.

— А аз отказвах да приема твърденията ти за буквална истина. Съжалявам. Повече няма да ти противореча. Надявам се обаче, че мога да продължа да изтъквам преимуществата на Гея.

— Естествено — засмя се Тривайз, — ако ти обаче от своя страна признаеш, че съм свободен да не ги приемам.

— Хрумвало ли ти е в такъв случай, че този непознат свят се връща към някакво варварство и може би в края на краищата ще стане необитаем и ще се превърне в пустош поради отстраняването на единствения вид, способен да играе ролята на ръководещ разум? Ако този свят обаче беше Гея или, още по-добре, част от Галаксея, това не би могло да се случи. Ръководният разум би продължил да съществува в Галактиката като цяло и екологията, чието равновесие по някаква причина се е нарушило, ще се насочи към възстановяването му.

— Това означава ли, че кучетата ще спрат да се хранят?

— Разбира се, че ще се хранят, също както и хората. Но ще се хранят целенасочено, под съзнателно ръководство, за да поддържат екологичното равновесие, а не в резултат на произволни обстоятелства.

— Изгубването на личната свобода може да няма значение за кучетата, но за хората има — каза Тривайз.

— А какво би станало, ако всички човешки същества престанат да съществуват — навсякъде, не само на един или на няколко свята? Ако Галаксея остане без хора? Ще има ли ръководещ разум и тогава? Останалите форми на живот и неодушевената материя ще успеят ли да изградят общ разсъдък, подходящ за тази цел?

Блис се поколеба.

— Такова нещо — рече тя — никога не се е случвало. Нито пък има някакви изгледи да се случи в бъдеще.

— А не ти ли изглежда очевидно — продължи Тривайз, че човешкият мозък е качествено различен от всичко друго и че ако той отсъства, общият сбор от останалите съзнания не би могъл да го замести. Не е ли истина, че хората са специален случай и трябва да бъдат третирани по съответния специален начин? Те не бива да се идентифицират дори един с друг, камо ли с нечовешки обекти.

— Въпреки това ти реши в полза на Галаксея.

— Причината за което все още не мога да проумея.

— Може би главната причина е била именно предчувствието ти за последиците от нарушеното екологично равновесие? Не е ли възможно основният аргумент да е бил, че всички светове в Галактиката са на ръба на острието и от двете страни ги очаква нестабилност, и че единствено Галаксея би могла да предотврати катастрофите, случващи се на този свят, да не говорим за безспирните междучовешки бедствия като войните и лошото управление?

— Не. Когато взимах решението, не мислех за небалансираните екологии.

— Откъде си сигурен?

— Може да не знам какво предугаждам, но ако впоследствие то бъде споменато, бих го разпознал. Както впрочем ми се струва, че наистина съм предвидил наличието на опасни животни на този свят.

— Е — каза Блис сериозно, — тези кучета можеха да ни костват живота, ако не бяха обединените ни сили — твоята интуиция и моят ментализъм. Хайде, нека бъдем приятели.