Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 112

Тривайз изсумтя. Блис го погледна замислено.

— Добре, че настоя да се въоръжиш.

— Не ми помогна много. Виж, твоите способности…

— Не, оръжието беше необходимо. Толкова спешно, само с хиперпространствен контакт с останалата част от Гея, при тъй много умове от непознато естество, нямаше да мога да направя нищо без невронния камшик.

— Бластерът обаче не свърши никаква работа. Опитах.

— С бластера, Тривайз, кучето просто изчезва. Останалите могат да се изненадат, но не и да се уплашат.

— Още по-лошо — поясни Тривайз. — Те изядоха останките. Аз направо ги подкупвах да останат.

— Да, разбирам, че ефектът е бил такъв. С невронния камшик е друго. Той причинява болка и раненото куче издава звуци, понятни за другите животни, които по условен рефлекс започват да изпитват страх. След като вече са предразположени към него, аз само побутнах умовете им и те избягаха.

— Да, но ти успя да съобразиш, че в този случай камшикът е по-страшното оръжие, докато аз не успях.

— Свикнала съм да боравя с умове, а ти не си. Затова настоявах за ниска мощност, както и да се прицелиш само в едно животно. Не исках кучето просто да умре от болка. Не исках и тя да е толкова разсеяна, че да има ефекта на бой с камшик. Исках силна болка, концентрирана във фокус.

— И я получи, Блис — кимна Тривайз. — Свърши идеална работа. Дължа ти огромна благодарност.

— Недоволен си — замислено каза геянката, — защото ти се струва, че си играл нелепа роля. А всъщност, пак повтарям, без твоите оръжия нямаше да мога да направя нищо. Това, което ме озадачава, е как си обясняваш въоръжаването си при всичките ми уверения, че на този свят няма хора — нещо, в което продължавам да съм сигурна. Предвиди ли кучетата?

— Не — отвърна Тривайз. — Разбира се, че не. Във всеки случай, не съзнателно. От друга страна, не ходя въоръжен по принцип. На Компорелон не съм се и сетил да взема оръжие. Не бива обаче да се хващам в капана и да мисля, че е някаква магия. Подозирам, че когато започнахме да говорим за извадени от равновесие екологии, някак си подсъзнателно съм си представил животни, станали опасни в отсъствието на човека. Сега вече това изглежда съвсем логично, но е възможно и да съм имал подобно предчувствие. Нищо повече.

— Не го отхвърляй така небрежно. Аз също участвах в разговора за небалансираните екологии, но нямах такова предчувствие. Тъкмо тази интуиция цени у теб Гея. Разбирам също, че сигурно те дразни да имаш скрити способности за предвиждане, естеството на които не можеш да доловиш; да действаш решително, но без разумни основания…

— На Терминус изразът е „да действаш по вътрешен подтик“.

— А на Гея казваме „да знаеш, без да мислиш“. На теб не ти харесва да знаеш, без да мислиш, нали?

— Определено не ми харесва. Не искам да бъда ръководен от предчувствия. Приемам, че те се основават на някаква причина, но ако не я знам, всичко ме кара да мисля, че нямам контрол върху собствения си разсъдък — нещо като лека форма на лудост.