Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 99

— Смехории — рече Тривайз, но беше смътно доволен от казаното и докосна с нежни пръсти мястото, където се поставяха дланите.

— Така че аз по-добре да гледам — продължи Пелорат. — Искам да кажа, бих предпочел това изобщо да не се случва, но тъй като ще се случи, предпочитам да гледам — и той тревожно се втренчи в екрана с мъглявата Галактика и рядката пудра от мъждукащи звезди на преден план. — Кажи ми, когато му дойде времето — бавно опря гръб до стената и се обгърна с ръце.

Тривайз се усмихна. Постави длани върху очертанията и почувства менталния съюз. От ден на ден ставаше все по-лесно, а и по-интимно, и колкото и да се надсмиваше над думите на Пелорат, той наистина го усещаше. Струваше му се, че почти няма нужда съзнателно да мисли за координатите. Изглеждаше, като че ли компютърът знае какво иска и без съзнателния процес на „казването“. Той самичък извличаше информацията от мозъка му.

Ала Тривайз все пак му „каза“ и после поиска двуминутен интервал преди скока.

— Готово, Янов. Имаме две минути: 120 — 115 — 110… Просто гледай екрана.

Пелорат зяпна, затаил дъх, а бръчките край ъглите на устата му леко се вдълбаха.

Тривайз спокойно броеше:

— 15 — 10 — 5 — 4 — 3 — 2 — 1 — 0.

Без някакво доловимо движение, без каквато и да е видима причина гледката на екрана се смени. Звездното поле се сгъсти и Галактиката изчезна.

Пелорат се облещи и попита:

— Това ли беше?

— Това ли беше какво? Ти потръпна, само че то си е твой проблем. Нищо не почувства, признай си.

— Признавам.

— В такъв случай, това беше. Някога, когато хиперпространствените пътувания са били относително нови — поне според книгите — е имало особено вътрешно усещане и някои хора са изпитвали замайване или повдигане. Може би е било психогенно. Във всеки случай, колкото по-голям опит се е натрупвал и колкото по-добро е ставало оборудването, ефектът отслабвал. С компютър като този, дето го имаме на борда на кораба, явлението е под прага на чувствителността. Поне на мен така ми се струва.

— Трябва да ти призная, че и на мен също. Къде сме, Голан?

— Само една стъпка по-напред. В района на Калган. Имаме още много път и преди да тръгнем отново, ще проверим точността на скока.

— Това, което ме тревожи е… къде е Галактиката?

— Навсякъде около нас, Янов. Сега сме доста навътре в нея. Ако фокусираме екрана както трябва, можем да видим по-отдалечените й части като светла лента на небето.

— Млечният път! — извика радостно Пелорат. — Почти всеки свят описва как изглежда той на неговото небе, но на Терминус това е нещо, дето не се наблюдава. Покажи ми го, стари приятелю!

Екранът се килна, създавайки илюзията за плуване през звездна река, а сетне почти се изпълни от плътна перлена светлина. Двамата я проследиха, докато тя изтъня, а сетне отново набъбна.

Тривайз каза:

— По-широка е в посока към центъра на Галактиката. Заради тъмните облаци в спиралните ръкави обаче не е нито толкова ярка, нито толкова просторна, колкото би могла да бъде. От повечето населени светове ще видиш нещо такова.