Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 97

Първият говорител рече:

— Говорителю Гендибал, не мисля, че схващаш положението. И по-рано сме имали импийчмънти — не много, само два. Нито един от двата не е приключил с осъждане. Ти обаче ще бъдеш осъден! След туй няма да си вече член на Масата и повече няма да имаш думата по политически въпроси. Всъщност даже ще си без вот при годишното събиране на Общото събрание.

— И ти няма да направиш нищо, за да предотвратиш това?

— Не мога. Ще гласуват единодушно против мен и ще ме принудят да си подам оставката, а точно това, мисля, биха искали говорителите.

— И Деларми ще стане Първи говорител?

— Много е вероятно.

— Не, това не бива да се допусне!

— Точно така! Поради което аз ще трябва да гласувам за твоето осъждане.

Гендибал пое дълбоко дъх.

— Все пак настоявам за незабавен процес.

— Трябва да имаш време да подготвиш защитата си.

— Каква защита? Те няма да се вслушат в никаква защита. Незабавен съд!

— Масата трябва да има време да подготви своите аргументи.

— Те нямат никакви аргументи и няма и да пожелаят да ги имат. Те са ме осъдили в умовете си и няма да искат нищо повече от това. Всъщност по-скоро биха ме осъдили утре, отколкото вдругиден — и по-скоро тази нощ, отколкото утре. Кажи им го.

Първият говорител се изправи на крака. Двамата се гледаха лице в лице през бюрото. Киндор Шандис попита:

— Защо бързаш толкова?

— Въпросът с Тривайз не може да чака.

— Като те осъдят и ме накарат да се чувствам слаб пред обединената Маса, какво ще постигнем?

С остър шепот Гендибал рече:

— Не се бой! Въпреки всичко аз няма да бъда осъден.

IX. ХИПЕРПРОСТРАНСТВОТО

31

— Готов ли си, Янов? — попита Тривайз.

Пелорат вдигна очи от книгата, която преглеждаше, и рече:

— Имаш предвид за скока ли, стари приятелю?

— За хиперпространствения скок, да.

Пелорат преглътна.

— А-а, значи си сигурен, че в никакъв случай няма да е нещо неприятно? Знам, че е глупаво да се боя, но мисълта, че самият аз ще бъда редуциран до вълнови тахиони, каквито никой досега не е видял или уловил…

— Хайде, Янов, изпипано е до немай къде. Давам ти честна дума! Скоковете се използват от двадесет и две хиляди години, както ти ми обясни, и аз никога не съм чувал дори за един-единствен смъртен случай в хиперпространството. Ние действително можем да се озовем на някое неудобно място, само че тогава катастрофата ще се случи в космоса, а не докато сме съставени от тахиони.

— Утешението не ми се вижда особено голямо.

— Няма да излезем никъде по погрешка. Да ти река правичката, мислех си да го направя, без да ти казвам, така че изобщо да не разбереш какво е станало. Струва ми се обаче, че ще е по-добре да го изпиташ съзнателно, за да видиш, че не е никакъв проблем, и по-нататък да го забравиш напълно.

— Ами… — колебливо каза Пелорат. — Предполагам, че си прав, но честно казано, не бързам особено.

— Уверявам те…

— Не, не, стари приятелю, приемам уверенията ти без уговорки. Просто… Чел ли си някога „Сантерестил Мат“?

— Разбира се. Не съм неграмотен.

— Естествено, естествено. Не трябваше да питам. Помниш ли я?