Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 72

— Какво общо би могъл да има големият спътник с разнообразните видове, разума и всичко останало?

— Е, сега уцели точно в целта. Просто не знам. Само че си струва да се проучи, нали?

Тривайз се изправи на крака и скръсти ръце на гърдите си.

— Добре, къде е тогава проблемът? Прегледай статистиките на населените планети и открий една, чиито периоди на завъртане и обиколка да са точно един стандартен галактически ден и съответно една стандартна галактическа година. И ако тя има и гигантски спътник, значи си намерил каквото търсиш. От изявлението ти, че имаш предвид „една отлична възможност“, допускам че си сторил точно туй и вече разполагаш с твоя свят.

Пелорат придоби объркан вид.

— Виж, не стана точно така. Прегледах статистиките или по-скоро астрономическият факултет го направи и… добре де, да го кажа направо, такъв свят няма.

Тривайз рязко седна.

— Но това означава, че всичките ти аргументи са се сгромолясали.

— Според мен не напълно.

— Какво искаш да кажеш с това „не напълно“? Получил си модел с всевъзможни подробни описания и не можеш да откриеш нищо, което да му съответства. Значи твоят модел е безполезен. Трябва да започнеш отначало.

— Не. Това просто означава, че статистиките за обитаемите планети са непълни. В края на краищата, те са десетки милиони и някои от тях са много слабо известни. Например за близо половината светове няма точни данни за населението. За около шестстотин и четиридесет хиляди населени планети няма никаква друга информация освен имената и местоположението им. Някои галактографи са изчислили, че може би съществуват десетина хиляди населени планети, които изобщо не са в списъка. Предполага се, че самите светове предпочитат да е така. По тоя начин по времето на Империята биха могли да избегнат облагането с данъци.

— А също и в следващите векове — саркастично каза Тривайз. — Това ще им помогне да служат като пиратски бази, което в някои случаи би могло да се окаже по-доходоносно от обикновената търговия.

— Виж, за туй не знам — със съмнение сподели Пелорат.

— Както и да е — продължи опонентът му, — струва ми се, че Земята трябва да е в списъка на населените планети, независимо дали й се иска. По определение тя е най-старата от тях, така че в първите векове от галактическата цивилизация просто е нямало как да я пропуснат. А щом веднъж е влязла в списъка, ще си остане там. В това отношение със сигурност можем да разчитаме на социалната инерция.

Пелорат се поколеба и придоби още по-объркан израз.

— Всъщност в списъка… в списъка на населените планети има една, наречена Земя. Тривайз се опули.

— Останах с впечатлението, че преди малко ти ми каза обратното.

— Като Земя я няма. Има обаче планета, наречена Гея.

— Тя пък какво общо има? Гийя?

— Г-Е-Я. Означава „Земя“.

— Защо тази дума ще означава Земя, Янов, а не нещо друго? За мен името е безсмислено.

Обикновено безизразното лице на Пелорат сега насмалко не се сгърчи от вълнение.

— Не съм сигурен, че ще повярваш… Ако карам по моя анализ на митовете, на Земята е имало няколко различни, взаимно неразбираеми езика.