Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 71

— По принцип — спокойно рече Пелорат, — в социалната наука това е добре познат феномен. Струва ми се, че го има и във физиката, но аз не съм физик, та не съм сигурен. Във всеки случай, нарича се „антропичен принцип“. Наблюдателят влияе на събитията, които наблюдава, със самия факт, че ги наблюдава или че се намира там, за да ги наблюдава. Въпросът обаче е: къде е планетата, която е послужила като модел? Коя планета се завърта точно за един стандартен галактически ден от двадесет и четири стандартни галактически часа?

Тривайз се позамисли и издаде напред долната си устна.

— Мислиш, че трябва да е Земята? Галактическите стандарти могат да се базират на местните характеристики на който и да е свят, нали така?

— Малко вероятно. Хората не действат по този начин. Двадесет хиляди години Трантор е бил столица на Галактиката — най-населеният свят в продължение на двеста века — и въпреки това не е наложил ротационния си период от 1,08 стандартни галактически дни. Ротационният период на Терминус е 0,91 СГД и ние не го налагаме на планетите, зависими от нас. Всяка използва свои собствени изчисления по собствената си система за местния планетен ден, а за нуждите от междупланетно значение изчислява и преизчислява — чрез компютри — разликите между МПД и СГД. Стандартният галактически ден трябва да е дошъл от Земята!

— Защо да трябва?

— Първо, Земята някога е била единственият населен свят, така че е естествено нейният ден и нейната година да станат стандартни и е твърде вероятно поради социалната инерция да са си останали стандартни и с населяването на други светове. Освен това моделът, който получих, беше на такава Земя, която се завърта около оста си точно за двадесет и четири часа и обикаля около своето слънце точно за една стандартна галактическа година.

— Това не може ли да е съвпадение?

Пелорат се разсмя.

— Сега ти си този, който говори за съвпадения. Би ли се обзаложил, че нещо такова може да бъде съвпадение?

— Добре, добре — промърмори Тривайз.

— Всъщност има и друго. Съществува една архаична мярка за време, наречена месец…

— Чувал съм за нея.

— Тя очевидно отговаря на периода, за който спътникът на Земята обикаля около нея. Обаче…

— Да?

— Ами един направо изумителен фактор на модела е, че спътникът, дето току-що го споменах, е огромен — повече от една четвърт от диаметъра на самата Земя.

— Никога не съм чувал за такова нещо, Янов. В Галактиката няма населена планета с такъв спътник.

— Но това е добре — оживи се Пелорат. — Ако Земята е свят, уникален в произвеждането на разнообразни видове и еволюцията на разума, тогава ще искаме тя да притежава и някаква физическа уникалност.