Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 51

Първият говорител леко въздъхна. Животът в стария университет, не много далеч от мрачното величие на руините на имперския дворец, от време на време караше човек да се замисли, доколко е златно това правило.

През дните на Великия грабеж то се беше натегнало почти до скъсване. Нямаше начин Трантор да оцелее, без да се пожертва Планът на Селдън за изграждането на Втора империя. Щеше да е хуманно да се спасят четиридесет и пет милиарда души, но то не можеше да стане, без да се запази сърцевината на Първата империя, което само би отложило часа на разплатата. След няколко века това би довело до далеч по-голямо унищожение и навярно Втората империя никога…

Тогавашните Първи говорители бяха работили десетилетия над ясно предвидимия Грабеж, но не бяха намерили решение — нямаше как да се осигури едновременно спасяването на Трантор и евентуалното изграждане на Втора империя. Трябваше да се избере по-малкото зло и Трантор бе умрял!

Тогавашните членове на Втората фондация се бяха изхитрили — по ръба на бръснача — да спасят университетско-библиотечния комплекс и дори и за това винаги се бяха чувствали виновни. Макар никой да не бе доказал, че спасяването на комплекса е довело до метеоритния възход на Мулето, интуитивно се приемаше, че между двете събития съществува връзка.

За едното чудо това не бе погубило всичко!

Все пак след десетилетията на Грабежа и Мулето бе дошъл Златният век на Втората фондация.

Преди него за повече от две и половина столетия хората й се бяха заровили като къртици в Библиотеката с едно-единствено намерение — да не се пречкат на пътя на имперците. Работеха като библиотекари в онова разпадащо се общество, което полагаше все по-малки грижи за вече съвсем погрешно именуваната „Галактическа“ библиотека, която постепенно излизаше от строя, а това идеално отговаряше на целите на Втората фондация.

Беше позорен живот. Те просто консервираха Плана, докато на края на Галактиката Първата фондация се биеше жестоко срещу все по-силни врагове, без да бъде подпомагана от Втората фондация, нито пък да знае нещо за нея.

Не друг, а Великият грабеж освободи мощта на Втората фондация — още една причина (младият Гендибал, който имаше достатъчно кураж, наскоро заяви, че тя всъщност е била главната) да се позволи да се стигне до Грабежа.

След него Империята вече не съществуваше и оттогава нататък оцелелите транторианци нито веднъж не влязоха в територията на Втората фондация, без да бъдат поканени. По тоя въпрос хората казваха, че университетско-библиотечният комплекс, който бе преживял Грабежа, е преживял също и Великото възраждане. Запазени бяха и руините на Двореца. Почти навсякъде другаде металът бе изчезнал от планетата. Огромните безкрайни коридори бяха заравяни, запълвани, деформирани, унищожавани, зарязвани — под слой камъни и пръст — навсякъде, освен тук, където металът все още обграждаше древните открити площи.

Мястото можеше да се разглежда като огромен паметник на някогашното величие, като гробница на Империята, но за транторианците — за демяните! — то бе обитавано от духове и пълно с призраци, тъй че по-добре беше да не ги тревожиш. Единствено хората от Втората фондация пристъпваха из древните коридори или докоснаха титановия блясък на метала.