Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 49

Връзките с Външните светове, откъдето Трантор получаваше необходимите му ресурси, зависеха от хилядите космодруми, десетките хиляди бойни кораби, стотиците хиляди търговски кораби, милионите космически товарни кораби.

Никой толкова голям град не рециклираше с такава педантичност отпадъците си. Никоя планета в Галактиката не използваше до такава степен слънчевата енергия, нито пък стигаше до транторианските крайности, за да се избави от отпадъчната топлина. През нощта в разредената горна част на атмосферата се издигаха блестящи радиатори, през деня те се прибираха в металния град. С въртенето на планетата радиаторите нощем се издигаха един след друг, а с настъпването на деня потъваха обратно. По тоя начин Трантор винаги се отличаваше със своята изкуствена асиметрия, превърнала се едва ли не в негов символ.

И в този разцвет на силите си Трантор управляваше Империята!

Управляваше я лошо, но и нищо не би могло да я управлява добре. Империята беше прекалено голяма, за да бъде управлявана от един-единствен свят — даже и при най-динамичния император. Как би могъл Трантор да я ръководи другояче освен зле, щом в периода на упадък имперската корона служеше като разменна монета между хитрите политици и глупавите некадърници, а бюрокрацията се бе превърнала в субкултура на продажници?

Но дори и в най-разкапания си вариант машинарията притежаваше едно безспорно качество — тя успяваше да се самозадвижва. Галактическата империя не би могла да бъде управлявана без Трантор.

Империята непрекъснато се разпадаше, ала докато Трантор си оставаше Трантор, сърцевината й се запазваше, а с нея и атмосферата на гордост, хилядолетна история, традиции и власт, та дори и на екзалтация. Едва когато се случи немислимото — когато Трантор най-накрая падна и биде разграбен; когато милиони от жителите му бяха избити, а милиарди — подложени на глад; когато могъщото му метално покритие бе раздрано, надупчено и разтопено от атаките на „варварската“ флотилия — едва тогава Империята реши, че е победена. Преживелите отломки от великия някога свят доразвалиха онова, което бе останало, и за едно поколение Трантор се превърна от най-великолепната планета, която човешката раса бе виждала, в невъобразима плетеница от руини.

Това се случи преди два века и половина. В останалата част от Галактиката Трантор — такъв, какъвто някога е бил — все още не бе забравен. Той щеше да живее вечно като любимо място в историческите романи, като любим символ и спомен за миналото, като любима дума за разни поговорки, например „Всички космически кораби кацат на Трантор“, „Все едно да търсиш човек на Трантор“ или „Къде е това, къде е Трантор“.

В цялата останала част от Галактиката… Това обаче не важеше за самия Трантор! Тук старият могъщ град бе забравен. Почти навсякъде покривният метал беше изчезнал. Сега Трантор представляваше слабо населен свят на самозадоволяващи се фермери; място, където търговските кораби идваха рядко, а и когато дойдеха, не бяха особено добре посрещани. Самото име „Трантор“, макар все още да се използваше при официални случаи, бе излязло от всекидневната реч. Днешните транторианци го заместваха с Дем, което на техния диалект отговаряше на „дом“ в стандартния галактически език.