Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 251
Айзък Азимов
— О, учителю — прошепна Нови и докато ръката му обгръщаше талията й, тя склони глава на рамото му. Дълбоко вътре, където умът на Нови едва ли можеше да го осъзнае, същността на Гея оставаше и направляваше събитията, ала не друго, а именно тази непроницаема маска правеше възможно продължаването на великата задача.
И същата тази маска, която принадлежеше на една демянка, сега беше напълно щастлива. Толкова щастлива, че почти се примири с разстоянието, на което се намираше от себе си/тях/всички. Нещо повече, беше доволна от онова, което изглеждаше, че ще се случи в неясното бъдеще.
90
Пелорат потри ръце и каза с внимателно претеглен ентусиазъм:
— Колко се радвам, че пак съм на Гея.
— Хм — обади се разсеяно Тривайз.
— Знаеш ли какво ми каза Блис? Кмет Бранно се връща на Терминус с търговско споразумение със Сейшел. Говорителят от Втората фондация се връща на Трантор, убеден че той е уредил нещата, а онази жена, Нови, отива с него, за да се погрижи да започнат промените, които ще доведат до създаването на Галаксея. И никоя от двете фондации изобщо не осъзнава, че Гея съществува. Това е направо удивително.
— Да — кимна Тривайз. — Всички тези факти са ми известни. Но ние, разбира се, знаем, че Гея съществува и можем да го докажем.
— Блис не мисли така. Твърди, че никой няма да ни повярва и че бързо ще го разберем. Освен това има една причина, поради която нямам намерение въобще да напускам Гея.
Думите му мигом извадиха Тривайз от разсеяността. Той вдигна поглед и попита:
— Какво?
— Ще остана тук. Знаеш ли, просто не мога да се позная. Само преди седмици си живеех самотно на Терминус — така, както десетилетия съм живял. Бях се потопил в своите мисли и архиви и никога не съм си представял нищо друго, освен че един ден ще стигна до смъртта си все така потънал в мислите и архивите си, продължавайки да живея самотно или може би да вегетирам самодоволно. Тогава съвсем неочаквано станах пътешественик в космоса и се забърках в галактичната криза. И… не се смей, Голан, открих Блис.
— Не се смея, Янов — рече Тривайз, — но сигурен ли си, че знаеш какво вършиш?
— О, да. Въпросът за Земята вече не е важен за мен. Фактът, че това е бил единственият свят с разнообразна екология и разумен живот беше изяснен добре. Знаеш каква е причината — Вечните.
— Да, зная. Та ти на Гея ли ще останеш?
— Естествено. Земята е минало, а аз съм уморен от миналото. Гея е бъдещето.
— Ти не си част от Гея, Янов. Или мислиш, че можеш да станеш частица от този свят?
— Блис казва, че до известна степен мога — ако не биологично, то поне интелектуално. Разбира се, с нейна помощ.
— Но след като тя е част от това, как вие двамата ще имате общ живот, обща гледна точка и общи интереси…
Намираха се на открито и Тривайз се загледа мрачно в тихия плодороден остров, морето отвъд него и другия остров на хоризонта, полилавял от разстоянието. Всичко беше мирно, цивилизовано, живо и единно.