Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 250
Айзък Азимов
— Нямаше да постигна това без теб, Нови — каза й той. — Благодарение на тебе успях да разбера, че Първата фондация — хората от големия кораб…
— Да, учителю, зная кого имаш предвид.
— Благодарение на тебе успях да разбера, че те имат щит и умове с незначителна ментална мощ. От въздействието им върху твоя ум можех да установя точно характеристиките и на щита, и на техните мозъци. Разбрах как най-ефективно да пробия този щит и да отклоня менталната сила.
— Не схващам какво точно казваш, учителю — колебливо отвърна Нови, — но ако можех, бих направила много повече, за да ти помогна.
— Зная, само че ти и сега направи достатъчно. Удивително е колко опасни са могли да станат. Обаче след като ги уловихме навреме, преди още щитът и полето им да са разработени добре, ще успеем да ги спрем. Кмет Бранно се връща, забравила и за щита, и за полето, защото е доволна от факта, че е постигнала търговско споразумение със Сейшел, което ще превърне сейшелците в действаща част от Федерацията. Не отричам, че има още много да се работи, за да се разруши постигнатото от Първата фондация — въпрос на нехайство от наша страна, — но каквото трябва, ще бъде сторено.
Той се позамисли и продължи по-тихо:
— Прекалено много неща сме приемали на доверие по отношение на Първата фондация. Ще се наложи да я поставим под строг контрол. Трябва й някак си да сплотим Галактиката, да използваме менталиката, за да изградим по-тясно мисловно сътрудничество. Това ще пасне добре на Плана, сигурен съм и ще се постарая да го постигна.
— Учителю — тревожно се обади демянката.
Гендибал внезапно се усмихна.
— Съжалявам, говорех на себе си. Нови, спомняш ли си Рафирант?
— Онзи фермер с мозък-кокал, дето те нападна ли? Да.
— Убеден съм, че това, както и всички останали аномалии, които ни сполетяха, е работа на агенти на Първата фондация, въоръжени с персонални щитове. Представи си само колко сме били слепи. Вярно, обърках се и недооцених ставащото поради онзи мит за мистичния свят, онова сейшелско суеверие за Гея. Тогава пак твоят ум ми помогна да установя, че източникът на менталното поле е бойният кораб, а не нещо друго.
Той потри ръце.
— Учителю — повтори плахо девойката.
— Да, Нови?
— Няма ли да те възнаградят за това, което направи?
— Разбира се, че ще ме възнаградят. Шандис ще се оттегли и аз ще стана Първи говорител. Тогава ще получа шанс да направя нашата планета активен фактор за революционизиране на Галактиката.
— Първи говорител ли?
— Да, Нови. Аз ще бъда най-важният и най-силният от всички учени.
— Най-важният? — тя изглеждаше съкрушена.
— Защо се мръщиш, Нови? Не искаш ли да бъда възнаграден?
— Искам, учителю. Но след като станеш най-важният от всички учени, няма да желаеш до себе си демянка. Аз няма да съм достойна.
— Няма да желая ли? Кой ще ме спре? — Той усети внезапен прилив на нежност към нея. — Нови, ти ще бъдеш с мен, където и да отида, какъвто и да стана. Смяташ ли, че бих рискувал да се справям с вълците, каквито понякога има около Масата, без твоят ум да ми казва какви са емоциите им, преди още те самите да са го разбрали — твоят собствен, невинен, абсолютно гладък ум. Освен това — той сякаш се сепна от внезапното си разкритие — на мен… на мен ми е приятно да съм с теб и смятам да те задържа до себе си… ако пожелаеш.