Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 23

Айзък Азимов

Тривайз усети, че губи дар слово.

— Как, в името на Терминус, мога да ги търся, без това да стане ясно? Те просто ще намерят начин да ме убият и вие нищо няма да разберете.

— Тогава недей да ги търсиш, наивно дете. Търси нещо друго. Търси нещо с цялата си душа и ум и ако, междувременно, се натъкнеш на тях, понеже те няма да си дадат труда да ти обърнат внимание, добре! В такъв случай ще ни изпратиш информацията по защитена и кодирана хиперчестота, а след това като награда можеш да се върнеш.

— Предполагам, че имате нещо предвид за това какво да търся.

— Разбира се, че имам. Познаваш ли Янов Пелорат?

— Никога не съм чувал за него.

— Утре ще го видиш. Той ще ти каже какво ще търсите и ще потегли с теб с един от най-съвършените ни кораби. Ще бъдете само двамата, понеже е предостатъчно да рискуваме двама души. И ако някога се опиташ да се върнеш, без да ни удовлетвориш с информацията, която искаме, ще те издухаме от космоса, преди да си дошъл и един парсек от Терминус. Това е всичко. Разговорът приключи.

Бранно стана, погледна голите си ръце и бавно намъкна ръкавиците си. Обърна се към вратата и през нея влязоха двама въоръжени стражи. Отстъпиха встрани, за да й направят път. На вратата тя се обърна.

— Вън също има охрана. Недей да правиш нищо, което би я обезпокоило, иначе ще ни спестиш всички грижи около твоето съществуване.

— Тогава вие също ще загубите изгодите, които мога да ви донеса — рече Тривайз, като положи известно усилие думите му да прозвучат нехайно.

— Бихме поели този риск — заяви Бранно с невесела усмивка.

8

Отвън я чакаше Лионо Кодел.

— Чух всичко, кмете. Бяхте изключително търпелива.

— И съм изключително уморена. Мисля, че тоя ден имаше седемдесет и два часа. Отсега нататък ти поемаш нещата.

— Ще го сторя, само ми кажете имаше ли наистина ментално статично устройство в къщата?

— О, Кодел — с отегчение рече Бранно, — ти го знаеш по-добре от мен. Какъв шанс съществуваше някой да ни наблюдава? Можеш ли да си представиш, че Втората фондация следи всичко, навсякъде и винаги? Не съм романтична като младия Тривайз; той би могъл да си го мисли, но не и аз. А даже и да е тъй, даже ако очите и ушите на Втората фондация са навсякъде, нямаше ли присъствието на едно МСУ да ни издаде веднага? Нямаше ли неговото използване да й покаже, че срещу нейните сили съществува защита — щом открият район, който е ментално непрозрачен? Не е ли тайната на този щит — докато не сме се подготвили напълно да го използваме с цялата му мощност — нещо, което струва не само повече от Тривайз, но и от нас двамата с теб? И въпреки това…

Седяха в колата, Кодел шофираше.

— И въпреки това… — каза той.

— И въпреки това какво? — сепна се Бранно. — А, да. И въпреки това този млад човек е интелигентен. Нарекох го глупак може би половин дузина пъти, за да го държа там, където му е мястото, но той не е глупак. Млад е, чел е прекалено много романи от Аркади Даръл и те са го накарали да мисли, че Галактиката е такава и онакава… Но има бърза интуиция и ще бъде жалко да го загубим.