Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 21

Тя помълча за миг, преди да продължи безстрастно:

— От такива въпроси обаче просто няма полза. Аз вярвам, че не съм контролирана, и ти нямаш никаква друга възможност, освен също да го повярваш. Само че обмисли това положение. Ако Втората фондация съществува, най-голямата й грижа положително ще бъде никой в Галактиката да не узнае, че е така. Планът на Селдън работи добре, само ако пешките, тоест ние, не съзнаваме как работи той и по какъв начин сме манипулирани. Именно понеже Мулето насочи вниманието на Фондацията към нейната посестрима, тя беше унищожена по времето на Аркади. Или може би трябваше да кажа почти унищожена, съветник?

Харла Бранно направи кратка, но многозначителна пауза.

— Оттук ще извадим две заключения. Първо, с основание ще предположим, че те биха се намесвали сериозно колкото се може по-малко. Едва ли е възможно да подчинят всички нас. Даже и Втората фондация, ако тя съществува, би трябвало да има граници на мощта си. Да овладее неколцина и да остави другите да забележат този факт би вкарало изкривявания в Плана. Следователно стигаме до заключението, че тяхната намеса е толкова деликатна, толкова косвена и толкова рядка, колкото изобщо е допустимо — и затова аз не съм контролирана. Нито пък ти.

— Това е едното заключение — каза Тривайз — и аз съм склонен да го приема може би просто защото ми се иска да е вярно. Какво е второто?

— По-просто и по-определено. Ако Втората фондация съществува и иска да запази тайната за своето съществуване, тогава поне едно нещо е сигурно. Всеки, който мисли, че тя е още жива, и говори за това, и го разгласява, и го крещи пред цялата Галактика, трябва незабавно по някакъв ловък начин да бъде отстранен изтрит, ликвидиран. Това не би ли било и твоето заключение?

— Затова ли ме арестувахте, мадам кмете? — попит Тривайз. — Да ме защитите от Втората фондация?

— В известен смисъл. Донякъде. Точният запис на Лионо Кодел относно твоите убеждения ще бъде публикуван, не само за да предпази хората от Терминус и Фондацията от ненужни тревоги поради глупавите ти приказки, но и за да не бъде разтревожена самата Втора фондация. Ако тя наистина съществува, аз не искам да привличаме вниманието й върху теб.

— Представи си! — рече Тривайз с подчертана ирония — Заради мен? Заради красивите ми кафяви очи?

Бранно се размърда нервно и после съвсем неочакван се разсмя.

— Не съм толкоз стара, съветник, та да не съзнавам че имаш красиви кафяви очи. Преди трийсетина години това можеше да е достатъчен мотив. Днес обаче не бих помръднала и милиметър, за да ги спася, ако работата се отнасяше единствено до тях. Само че ако Втората фондация съществува и ако вниманието й бъде привлечен към теб, тя може би няма да спре дотук. Трябва да се има предвид моят живот и животът на много други далеч по-интелигентни и по-ценни от теб хора, а също и всички наши планове.