Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 214

— За да поговорим с вас.

— Можехте да го сторите и на кораба.

Блис важно поклати глава.

— Не съм аз човекът, който ще реши това.

— Ти не си ли част от груповия ум?

— Да, но не мога да летя като птица, да бръмча като насекомо или да порасна колкото дърво. Правя това, което е най-добре да правя, а най-доброто не е да ви давам информация, макар че знанията лесно могат да ми бъдат прехвърлени.

— Кой е решил да не ги прехвърля на теб?

— Всички го решихме.

— Кой тогава ще ни даде информацията?

— Дом.

— И кой е Дом?

— Ами — рече Блис, — пълното му име е Ендомандио-виза-марон-дейасо… и така нататък. Разните хора го наричат с различни срички по различно време, но за мен той е Дом и мисля, че и вие двамата можете да използвате това име. Той вероятно има най-голям дял в планетата Гея и живее на този остров. Помоли да ви види и му бе позволено.

— Кой му позволи? — бързо попита Тривайз и веднага си отговори сам. — Да, знам, всички заедно сте му позволили.

Блис кимна.

— Кога ще видим Дом, Блис? — обади се Пелорат.

— Веднага. Ако ме последваш, Пел, ей сега ще те заведа при него. Трив, и теб също, разбира се.

— А тогава ти ще си тръгнеш ли? — попита историкът.

— Не искаш ли да си тръгна, Пелорат?

— Ами… Всъщност не.

— Е, това е — рече Блис, докато те я последваха по гладко павирания път, който минаваше покрай овощната градина. — Мъжете на бърза ръка се привързват към мен. Даже достопочтени възстари учени ги обзема момчешки жар.

Пелорат се разсмя.

— Не храня особени надежди за кой знае какъв момчешки жар, Блис, но ако го притежавах, можеше да го използвам и по-зле, отколкото да го внеса в твоята сметка.

— О, не омаловажавай жара си — рече Блис. — Аз правя чудеса.

Тривайз нетърпеливо ги прекъсна:

— Когато стигнем там, за където сме тръгнали, колко време ще трябва да чакаме този Дом?

— Той вас ще чака. В края на краищата Дом-чрез-Гея от години работи, за да ви доведе тук.

Тривайз спря насред поредната крачка и хвърли бърз поглед към Пелорат, който тихо прошепна: „Ти беше прав.“

Блис, която гледаше право напред, спокойно рече:

— Зная, Трив, ти подозираше, че аз/ние/Гея сме се интересували от теб.

— Аз/ние/Гея ли? — меко попита Пелорат.

Тя се извърна и му се усмихна.

— Тук имаме цял комплекс от различни местоимения, за да изразяваме отсенките на индивидуалност, които съществуват на Гея. Бих могла да ви ги обясня, но дотогава аз/ние/Гея малко опипом ще предава онова, което имам предвид. Моля те, Трив, продължавай. Дом ни чака, а аз не искам да насилвам краката ви да се движат против вашата воля. Ако не сте навикнали, усещането не е приятно.

Тривайз тръгна отново. Бързият поглед, който хвърли към Блис, бе изпълнен с най-дълбоки подозрения.

74

Дом беше възрастен човек. Той изрецитира двеста петдесет и три сричковото си име изразително и с музикални преливания.

— В известен смисъл — рече, — името ми е кратка автобиография и разказва на онзи, който слуша, чете или чувства, кой съм аз, каква роля съм играл в системата и какво съм извършил. И все пак, в продължение на петдесет и няколко години, бях доволен, като ме наричаха Дом. Е, ако се говореше за други с името Дом, ставах Домандио, а при различните ми професионални контакти се използваха и други варианти. Веднъж на геянска година, на рождения ми ден, се рецитира наум пълното ми име — така, както току-що ви го изпях. Много е ефектно, но ми създава неудобства.