Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 211

— Наистина! — възкликна Пелорат. — Какво би искала да хапнеш, Блис?

— Да не е месо, Пел — деловито отвърна геянката, — но може риба или яйца, както и всякакви зеленчуци.

— Част от храната ни е сейшелска — каза Пелорат. — Не съм сигурен, че зная какво се съдържа в нея, но навярно ще ти хареса.

— Добре, ще опитам — в тона на Блис се прокрадна съмнение.

— Хората на Гея вегетарианци ли са? — запита Пелорат.

— Мнозина са вегетарианци — енергично закима девойката. — Зависи от какви хранителни вещества има нужда тялото в различните случаи. Напоследък не съм изпитвала глад за месо, така че, предполагам, не се нуждая. Не ми се е искало и нищо сладко. Сиренето ми е вкусно, а също и скаридите. Мисля, че вероятно имам нужда да намаля теглото си. — Тя звучно се потупа по десния хълбок. — Тук точно трябва да смъкна пет-шест фунта.

— Не виждам защо — рече Пелорат. — Така имаш нещо удобно, на което да седнеш.

Блис се извъртя, за да погледне по-добре задните си части.

— О, добре, няма значение. Теглото се сваля и качва, когато трябва. Няма защо да се тревожа.

Тривайз мълчеше, борейки се с „Далечната звезда“. Беше се колебал доста за траекторията и сега по-долните слоеве на планетната екосфера пищяха край кораба. Малко по малко звездолетът излизаше от контрола му. Впечатлението беше, като че ли някой или нещо се учи да управлява гравитачните двигатели. „Далечната звезда“, действайки очевидно не по негова воля, се изви нагоре към по-редкия въздух и бързо забави ход. После пое по собствен път, представляващ леко насочена към повърхността крива.

Блис бе пренебрегнала острия звук от съпротивлението на въздуха и деликатно душеше парата, вдигаща се от опаковката.

— Трябва да е наред, Пел — каза тя, — понеже ако не беше, нямаше да мирише тъй добре и аз нямаше да го хапна — пъхна тънкия си пръст в опаковката и после го облиза. — Предположението ти май ще излезе вярно. Това е скарида или нещо подобно. Хубаво!

С недоволен жест Тривайз заряза компютъра.

— Млада жено — рече той, сякаш сега я виждаше за пръв път.

— Казвам се Блис — важно заяви тя.

— Тогава, Блис! Ти знаеш имената ни.

— Да, Трив.

— Как така ги знаеш?

— Необходимо беше да ги знам, за да мога да си свърша работата. Така че ги знаех.

— А знаеш ли кой е Мун Ли Компор?

— Щях да знам, ако за мен беше важно. Тъй като не знам, значи господин Компор не идва тук. Всъщност — тя млъкна за миг — освен вас двамата насам никой не идва.

— Ще видим.

Той втренчи поглед надолу. Планетата бе в облаци. Покривката им не беше плътна, а разкъсана и забележително равномерно разпределена, като по този начин не позволяваше ясен обзор към нито една част от повърхността.

Превключи на микровълни и радарът светна. Повърхността бе досущ като небето. Изглеждаше, че това е островен свят — почти като Терминус, но в още по-голяма степен. Нито един от островите не бе много голям или особено изолиран. Напомняха огромен планетен архипелаг. Траекторията на кораба бе наклонена спрямо екваториалната равнина, но той не видя никакви следи от ледени шапки.