Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 86

По дяволите!

Трябваше да наруши обичаите на Калгън, така ли? Да позволи да се плячкосва дворецът на Мулето, за да може този глупак да напише още една книга? За каузата на науката?! Свещената наука! Велика Галактико! Нима трябваше да му се хвърлят в лицето най-сериозно такива лозунги? Освен това — кожата му се наежи леко — съществуваше и проклятието. Самият той не вярваше в него. Никой интелигентен човек не го взимаше на сериозно. Но ако не го зачетеше, трябваше да е заради по-добра кауза, отколкото афишираната от оня глупак.

— Какво искаш пък ти? — сопна се той и лейди Калия се присви видимо на прага.

— Зает ли си?

— Да. Зает съм.

— Но тук няма никой, Пучи. Не мога ли да поговоря с теб поне за минутка?

— О, Галактико! Какво искаш? Побързай.

Тя започна да заеква.

— Малкото момиче ми каза, че отиват в двореца на Мулето. Помислих, че можем да ги придружим. Вътре сигурно е разкошно.

— Тя ли ти каза? Е, няма да отидат, а и ние няма да ги придружим. А сега върви да си гледаш работата. Дотегна ми от теб.

— Но, Пучи, защо не? Няма ли да им разрешиш? Малкото момиче каза, че ти ще основеш Империя!

— Пет пари не давам какво казва… Какво, какво? — той пристъпи към Калия и я хвана толкова здраво над лакътя, та чак пръстите му потънаха в меката плът. — Какво каза?!?

— Боли ме! Не мога да си спомня, докато ме гледаш така.

Той я пусна и известно време тя напразно разтриваше червените си белези. Изскимтя.

— Малкото момиче ме накара да обещая, че няма да разправям…

— Ужасно… Кажи ми. Веднага!

— Е, тя рече, че Планът на Селдън бил променен и че някъде друга Фондация уреждала да те накара ти да създадеш Империя. Това е всичко. Разказа, че господин Мун е много голям учен и че в двореца на Мулето ще се открият доказателства за всичко това. Ето какво ми разправи. Сърдиш ли се?

Но Стетин не отговори. Забързано излезе от стаята, а кравешките очи на Калия тъжно гледаха подире му. Преди да изтече и час, бяха издадени две заповеди с официалния печат на Първия Гражданин. С едната петстотин линейни кораба се изпращаха в космоса за — както официално се твърдеше — „военни маневри“. А другата целеше като ефект да хвърли в пълно недоумение един човек.

Когато втората заповед стигна до него, Хомир Мун преустанови подготовката за излитане. Разбира се, беше официално разрешение да влезе в двореца на Мулето. Той го изчете и препрочете без никаква радост.

Но Аркадия беше възхитена. Знаеше какво се е случило. Или поне така си мислеше.

14. Безпокойство

Поли сервира закуската на масата, като не откъсваше поглед от настолния рекордер на новини, който кротко изхвърляше днешните бюлетини. Лесно го правеше с едно око, без да губи сръчността си. Тъй като цялата храна беше стерилно пакетирана в контейнери, които служеха за еднократно употребяеми готварски съдове, задълженията й по закуската се състояха само да избере менюто и след това да изхвърли остатъците.