Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 84

— Ще взема още една чаша, благодаря ви, Ваша милост — а не беше ли „Ваше височество“? Аркадия продължи със снизходителността на познавач: — Перлите, които носите, са прекрасни, миледи — (само „миледи“ изглежда беше най-добре.)

— О, така ли мислите? — Калия сякаш изпитваше удоволствие. Свали ги и ги остави да се полюляват с млечната си белота. — Бихте ли ги взели? Ако искате, можете да ги получите.

— Ох, господи… Наистина ли… — тя ги видя в ръката си, после ги отблъсна тъжно. — Татко няма да одобри.

— Няма да му харесат перлите ли? Но те са много красиви.

— Няма да му хареса, ако ги взема, искам да кажа. Твърди, че не бива да се приемат скъпи подаръци от други хора.

— Така ли? Но… тези са ми подарък от Пу… от Първия Гражданин. Нима е било нередно, как предполагаш?

— Нямах предвид… — Аркадия се изчерви. Но Калия се бе уморила от тази тема. Тя пусна перлите на пода и каза:

— Готвехте се да ми говорите за Фондацията. Моля ви, разправяйте.

И Аркадия внезапно се затрудни. Какво можеше да се разкаже за един до сълзи отчайващо скучен свят? За нея Фондацията беше крайградска зона, удобен дом, досадната необходимост от образование, безинтересната вечност на един спокоен живот.

— Предполагам, че е същата, каквато я виждате във филмокнигите — поде тя несигурно.

— Гледате ли филми-книги? Заболява ме главата, когато се опитвам. Но, знаете ли, обичам любовни видеофилми за вашите търговци. Такива едри, диви мъже! Винаги е толкова възбуждащо. Вашият приятел господин Мун от тях ли е? Не изглежда достатъчно див. Повечето търговци имат бради и силни басови гласове и са толкова властни спрямо жените… не мислите ли така?

Аркадия се усмихна безжизнено.

— Те са само част от историята, миледи. Имам предвид, че когато Фондацията е била млада, търговците са били първите изследователи, разширявали са границите и са носели цивилизованост в останалите райони на Галактиката. Учихме всичко това в училище. Но онова време е отминало. Вече нямаме търговци — само корпорации и други подобни.

— Наистина ли? Колко жалко. Тогава какво прави господин Мун? Искам да кажа, щом като не е търговец?

— Чичо Хомир е библиотекар.

Калия постави ръка пред устата си и се изкиска.

— Искате да кажете, че се грижи за филмокниги? О, божичко! Изглежда толкова глупаво възрастен мъж да се занимава с подобно нещо!

— Той е много добър библиотекар, миледи. Във Фондацията ценят високо такова занимание. — Аркадия остави дъгоцветната чаена чаша върху покритата с матов метал повърхност на масата. Домакинята прояви загриженост.

— Но, мило дете, не исках да ви засегна. Той сигурно е много интелигентен човек. Познах го по очите му, веднага щом го видях. Те бяха толкова… толкова интелигентни. Трябва да е и много храбър, щом иска да види двореца на Мулето.

— Храбър ли? — Аркадия потръпна от своята прикрита осведоменост.

Точно това чакаше. Интрига! Интрига! С пълно безразличие, като се взираше в края на палеца си, попита:

— Защо трябва човек да е смел, за да пожелае да види двореца на Мулето?

— Не знаете ли? — очите на Калия се разшириха и тя сниши глас. — Той е прокълнат. Когато умрял, Мулето наредил никой да не влиза в него, преди да се основе Галактическата империя. Никой на Калгън не би се осмелил да стъпи дори в парка му.