Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 69

— Смятам, че няма съмнение — подхвърли доктор Даръл замислено. — Това са изкуствени разсъдъци. Те са били обработени. В известен смисъл подозирах това…

— Зная го, доктор Даръл — прекъсна го Антор. — Известно ми е също, че на времето сте работили с доктор Клайзе. Бих искал да науча защо сте прекъснали.

Във въпроса нямаше действителна враждебност. Вероятно нищо повече от предпазливост, но все пак резултатът беше продължително мълчание. Даръл изгледа един по един гостите си, после рязко каза:

— Защото нямаше смисъл в битката на Клайзе. Той се бореше с неприятел, който беше прекалено силен за него. Разкриваше нещо, което двамата — той и аз — знаехме, че ще открие, че не сме господари на самите себе си. А аз не исках да го узная! Притежавах чувство за собствено достойнство. Харесваше ми да мисля, че нашата Фондация е господар на собствената си колективна душа; че предците ни не са се борили и умирали съвсем напразно. Мислех, че най-простото ще бъде да отвърна поглед от проблема, докато не съм напълно сигурен. Не се нуждаех от поста си, тъй като правителствената пенсия, отпусната за вечни времена на семейството ми, стигаше за неголемите ми нужди. Домашната ми лаборатория щеше да е достатъчна, за да не се отегчавам, и все някой ден животът ми щеше да свърши… После Клайзе почина…

Семик показа зъбите си и каза:

— Този човек Клайзе… не го познавах. Как е умрял?

— Загина — намеси се Антор. — Мислеше по проблема. Половин година преди това ми каза, че твърде много се доближава…

— А сега и ние сме доста близо… нали? — подхвърли Мун с пресъхнала уста, а адамовата му ябълка заподскача.

— Да — отвърна Антор категорично, — но ние и без това сме стигнали дотам. Точно затова всички вие бяхте избрани. Аз съм ученик на Клайзе. Доктор Даръл беше негов колега. Джон Турбор разобличаваше по електронните масмедии сляпата вяра в спасителната ръка на Втората Фондация, докато правителството му затвори устата с помощта на един могъщ финансист, чийто мозък показва онова, което Клайзе наричаше „плато на Тампър“. Хомир Мун притежава най-голямата домашна колекция на Мулиана — ако мога да използвам израза, за да обознача събраните данни за Мулето, — която съществува, и е публикувал няколко статии, съдържащи предположение за естеството и функциите на Втората фондация. Доктор Семик е дал не по-малък принос от всеки друг за математическата страна на енцефалографския анализ, макар според мен да не съзнава, че неговите математически изследвания могат да бъдат приложени по този начин.

Семик разтвори широко очи и се задъха.

— Не, младежо. Аз анализирах вътрешноядрените движения… проблема за n-телата, както знаете. Нищо не разбирам от енцефалография.

— Тогава не е известно в какво положение се намираме. Разбира се, правителството не може да направи нищо по този проблем. Не зная дали кметът или някой друг в администрацията съзнава колко сериозно е положението. Не съм сигурен. Но съм уверен в едно — ние петимата няма какво да губим, а можем да спечелим много. С всяко увеличаване на познанията ни ще се придвижваме в по-безопасна посока. Разбира се, ние сме само в началото.