Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 71

Не последва отговор и Антор продължи:

— И вие, Мун, сте точно човекът, който може да получи информацията, от която се нуждаем.

— Аз ли? — възклицанието беше на изненада. Мун огледа бързо другите. — Не мога да направя подобно нещо. Не съм човек на действието. Не съм телевизионен герой. Аз съм библиотекар. Ако мога да ви помогна в това отношение, добре, даже и рискувайки срещу Втората Фондация, но няма да се впускам в космоса с някаква дон… донкихотовщина като тази.

— Вижте — продължи търпеливо Антор, — двамата с доктор Даръл решихме, че вие сте подходящият човек. Това е единственият начин да се направи естествено. Казвате, че сте библиотекар. Чудесно! Какви са основните ви интереси? Мулиана! Вече притежавате най-голямата колекция от материали за Мулето в Галактиката, Естествено е да пожелаете още, това е по-естествено за вас, отколкото за всеки друг. Вие можете да поискате разрешение за влизане в двореца на Калгън, без да възбудите подозрение за някакви скрити подбуди. Възможно е да ви откажат, но няма да ви заподозрат. Нещо повече, имате едноместен кораб. Известно е, че по време на отпуските посещавате чуждестранни планети. Дори и преди сте били на Калгън. Не разбирате ли, че трябва само да постъпвате, както винаги сте го вършили?

— Но нали не мога само да кажа „Не… не бихте ли били така любезни да ме пуснете във вашата светая светих, гос… господин Първи Гражданино?“

— Защо не?

— Защото, Галактиката да ми е на помощ, няма да ме пуснат!

— Добре, тогава. Няма. В такъв случай ще се върнете у дома и ще измислим нещо друго.

Мун се огледа с безпомощна съпротива. Чувстваше, че го уговарят за нещо, което мразеше. Никой не пожела да му помогне да се измъкне.

Така че накрая в къщата на доктор Даръл бяха взети две решения. Първото беше неохотното съгласие от страна на Мун да излети в космоса, веднага щом започне лятната му отпуска.

Второто беше задкулисното решение от страна на напълно неофициален член на събранието, взето, когато тя изключи звукоприемника и се приготви за закъснелия си сън. Засега второто решение не ни засяга.

10. Наближаващата криза

На Втората Фондация бе изминала една седмица и Първия Говорител отново се усмихваше на Ученика.

— Сигурно ми носите интересни резултати, защото в противен случай нямаше да сте толкова разгневен.

Ученика положи ръка върху купчината изчислителна хартия, която бе донесъл със себе си.

— Сигурни ли сте, че проблемът е реален? — попита той.

— Предпоставките са верни. Нищо не съм изопачил.

— Тогава трябва да приема резултатите, а не желая.

— Естествено. Но какво общо имат желанията ви с това? Добре, кажете ми какво ви смущава толкова. Не, не, оставете настрана вашите решения. По-късно ще ги подложа на анализ. Говорете ми със свои думи. Позволете да преценя доколко сте разбрали.