Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 55

— О, божичко… нямаше нищо подобно.

Пелеас внезапно се изсмя.

— А, точно така беше, доктор Даръл. Младата дама се канеше да ме обвини в какво ли не и настоявам да го прочетете, дори само за да се очисти името ми.

— Ох… — Аркадия успя с усилие да задържи сълзите си. Собственият й баща й нямаше доверие. И този глупав транскрибер! Ако проклетият глупак не бе се покатерил на прозореца и не бе я накарал да забрави да го изключи… А сега баща й щеше да й държи дълги кротки проповеди за това, което не се полага да вършат млади дами. Според него изглеждаше, че няма нищо, което те да могат да правят, освен може би да се задавят и да умрат…

— Аркадия — рече кротко баща й, — струва ми се, че една млада дама…

Знаеше си го. Знаеше си го!

— …не би трябвало да е толкова невъзпитана към по-възрастни от нея мъже.

— Ами защо дойде да надзърта през прозореца ми? Една млада дама има право на спокойствие в стаята си… Сега ще трябва да правя отначало цялото си проклето съчинение.

— Не си ти тази, която ще оспорва правилността на това, че е попаднал на твоя прозорец. Просто не биваше да го пускаш да влезе. Трябвало е веднага да ме извикаш, особено ако си мислила, че го очаквам.

— По-добре щеше да е — отвърна тя свадливо, — ако въобще не го беше видял… този глупак. Той ще издаде всички наши тайни, ако продължава да се катери по прозорците, вместо да влиза през вратите.

— Аркадия, никой не иска мнението ти за неща, за които нямаш понятие.

— И още как имам! Става дума за Втората Фондация, това е то…

Последва мълчание. Дори Аркадия усети известно нервно потрепване в корема си.

— Къде си чула това? — попита тихо доктор Даръл.

— Никъде, но какво друго трябва да се пази в такава тайна? И не бива да се безпокоиш, че ще кажа на някого.

— Господин Антор — обърна се към посетителя доктор Даръл, — трябва да ви се извиня за всичко това.

— О, няма нищо — разнесе се доста глухият отговор на Антор. — Не е ваша вината, че се е продала на силите на мрака. Но имате ли нещо против да й задам един въпрос, преди да излезем? Госпожице Аркадия…

— Какво искате?

— Защо мислите, че е глупаво да се влиза през прозореца, вместо през вратата?

— Защото изваждате на показ онова, което се стараете да скриете, глупчо. Ако аз имах някаква тайна, нямаше да си слагам пластир на устата, за да позволя на всички да узнаят, че крия нещо. Щях да говоря колкото обикновено, само че за друго. Никога ли не сте чели изказванията на Салвор Хардин? Той е бил нашият пръв кмет, ако знаете.

— Да, известно ми е.

— Е, той обичал да разправя, че само лъжа, която не се срамува от себе си, би могла да успее. Казвал е също, че не е задължително да се говори истината, но трябва да се говори правдиво. Е, когато влизате през прозорец, това представлява срамуваща се от себе си лъжа и не звучи истински.

— Какво бихте направили вие тогава?

— Ако исках да се срещна с баща ми по напълно секретна работа, щях да се запозная съвсем открито с него и да разговарям за най-различни напълно законни неща. И после, когато всеки знае за вас и ви свързва с баща ми като нещо естествено, бихте могли да сте колкото си искате тайнствен и никой нямаше и да помисли да ви разпитва.