Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 53

— Предполагам, че можете да влезете. Доктор Даръл наистина живее тук. Сега ще изключа предпазната преграда.

Внимателно, след като се огледа изпитателно, младият мъж протегна ръка през прозореца, после се повдигна и мина през него. Изтупа коленете си с гневни движения и вдигна към нея почервенялото си лице.

— Напълно сигурна ли сте, че ако ме заварят тук, престижът и доброто ви име няма да пострадат?

— Не повече, отколкото вашите, защото веднага щом чуя стъпки отвън, ще се развикам и разкрещя и ще кажа, че сте влезли насила.

— Така ли? — възкликна той с натъртена учтивост. — А как възнамерявате да обясните, че предпазната преграда е изключена?

— Пфу! Това няма да е трудно. По начало нямаше такава.

Очите на младежа се разшириха и в тях се появи изумление.

— Блъф ли беше? На колко години си, хлапе?

— Намирам този въпрос за твърде нахален, младежо. И не съм свикнала да се обръщат към мен с „хлапе“.

— Не се учудвам. Вероятно сте дегизираната баба на Мулето. Имате ли нещо против, ако сега напусна, преди да сте организирали група за линчуване, в която аз да играя ролята на жертва?

— Най-добре ще е да не си тръгвате, защото баща ми ви очаква.

Погледът на младия мъж отново се изпълни с предпазливост. Едната му вежда се повдигна, когато подметна:

— Охо? Има ли някой при баща ви?

— Не.

— Някой да го е посещавал напоследък?

— Само търговци и… вие.

— Нещо необичайно да се е случвало въобще?

— Само вие.

— Забравете ме, моля. Не, не ме забравяйте. Кажете, как разбрахте, че баща ви ме очаква?

— О, това не беше трудно. Миналата седмица получи лична капсула със самоокисляващо се писмо, наясно сте, нали? Изхвърли кожуха на капсулата в дезинтегратора за смет и вчера даде на Поли — това е прислужницата ни, нали разбирате, един месец отпуск, за да посети сестра си в Терминус Сити, а днес следобед приготви леглото в спалнята за гости. Затова знаех, че очаква някого, за когото се предполага, че няма да разбера нищо. А обикновено споделя всичко с мен.

— Наистина ли?! Изненадан съм, че се налага да го прави. Бих помислил, че узнавате всичко, преди да ви го разправи.

— Обикновено е така — Аркадия се изсмя. Започваше да се чувства съвсем непринудено. Посетителят не беше младичък, но изглеждаше много изискан, с къдрава кестенява коса и яркосини очи. Може би щеше отново да срещне някой като него, когато самата станеше възрастна…

— А точно сега — попита той, — как разбрахте, че аз съм очакваният посетител?

— Ами кой друг би могъл да бъде? Той очаква някого по толкова мистериозен начин, ако разбирате какво искам да кажа, а ето, че вие почвате да подскачате наоколо и се опитвате да се промъкнете през прозореца, вместо да влезете през входната врата, както бихте направили, ако имахте малко ум в главата. — Тя си спомни един любим израз и го използва веднага. — Мъжете са толкова глупави!

— Май сте доста самовлюбено хлапе, а? Искам да кажа, госпожица. Може и да грешите. Ами ако ви уверя, че всичко това е загадка за мен и че доколкото ми е известно, баща ви очаква друг?