Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 47

Мулето бавно сведе глава, докато гневът и отчаянието обзеха напълно мозъка му.

— Да. Твърде късно… Много късно… Сега разбирам.

— Понякога разбирате — съгласи се Първия Говорител, — а понякога не.

В отчаянието на момента, когато съзнанието на Мулето се разкри, Първия Говорител — готов за този миг и пределно наясно със същността му — бързо нахлу в него. Беше необходима само незначителна част от секундата, за да се завърши напълно промяната.

Мулето вдигна глава и попита:

— В такъв случай трябва да се върна на Калгън?

— Естествено. Как се чувствате?

— Превъзходно — челото му се набръчка. — Вие кой сте?

— Има ли значение?

— Не, разбира се. — Той престана да мисли по въпроса и докосна рамото на Притчър. — Събуди се, Притчър, отиваме си у дома.

Два часа по-късно Бейл Чанис се почувства достатъчно силен, за да върви сам.

— Няма да си спомня дори? — каза той.

— Никога. Запазва умствената си мощ и империята, но сега мотивите му са съвсем различни. За него понятието Втора Фондация не представлява нищо и той е човек на мира. Следователно оттук нататък ще бъде много по-щастлив човек в продължение на малкото години живот, които му остават поради несъвършения му организъм. А след като умре, планът на Селдън ще продължи… някак.

— А вярно ли е — настоя Чанис, — вярно ли е, че Росем не е Втората Фондация? Бих могъл да се закълна… казвам ви, че е. Не съм луд.

— Не сте луд, Чанис, а само, както вече обясних, малко променен. Росем не е Втората Фондация. Елате! Ние също ще се върнем у дома.

ПОСЛЕДНА ИНТЕРЛЮДИЯ

Бейл Чанис седеше в малката стая, облицована с бели плочки, и не мислеше за нищо. Беше доволен да живее в настоящето. Съществуваха стените, прозорецът и тревата навън. Не, те нямаха имена. Бяха просто предмети. Имаше легло, стол и книги, които се прожектираха бавно върху екрана в долния край на леглото. Една сестра му носеше храна.

Отначало полагаше усилия да съедини откъслеците, които чуваше. Като например онова, което двамата мъже си говореха.

— Сега настъпи пълна афазия — каза единият. Пречистен е напълно и мисля, че няма увреждания. Ще бъде необходимо само да върнем записа на оригиналната му настройка на мозъчни вълни.

Спомняше си наизустените някога звуци и по непонятна причина те му се струваха особени, сякаш означаваха нещо. Но защо да се безпокои?!

По-добре да гледа красивите променящи се цветове на екрана в основата на онова, върху което лежеше.

После някой влезе, направи му нещо и той спа дълго.

Когато и това премина, леглото беше вече легло, той знаеше, че е в болницата, и думите, които си спомняше, имаха смисъл.

Изправи се.

— Какво става?

Първия Говорител беше до него.

— Ти си във Втората Фондация и ти е върнато съзнанието — оригиналното ти съзнание.

— Да! Да! — Чанис осмисли, че си е отново той, предишният, и в това имаше невероятно тържество и радост.

— А сега ми разкажи — рече Първия Говорител, — знаеш ли къде се намира Втората Фондация?