Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 49

— Наистина, татко, ако смяташ, че за мен има някакво значение какво си мислят разни момчетии, ти просто…

Тогава си спомни, че все още микрофонът в ръцете й работи и възкликна печално: „О, божичко!“, като го изключи.

Върху леко виолетовия лист с бежова линия за полето в лявата страна беше написано:

„БЪДЕЩЕТО НА СЕЛДЪНОВИЯ ПЛАН

— Наистина, татко, ако смяташ, че за мен има някакво значение какво си мислят разни момчетии, ти просто…

— О, божичко!“

Тя с досада извади листа от машината и друг се появи с прищракване на мястото му.

Но въпреки това раздразнението й се изличи от лицето и широката й малка уста се разтегна в самодоволна усмивка. После деликатно подуши хартията. Всичко е както трябва — не липсват необходимите елегантност и шарм. А писателското майсторство беше последното, за което мислеше.

Машината бе доставена преди два дни на първия й рожден ден като възрастна. Беше казала: „Но, татко, всеки… абсолютно всеки, който има и най-малката претенция да е някой, притежава такава машина. Никой, освен старите глупаци не използва ръчни машини…“

„Няма друг модел толкова компактен, от една страна, и толкова адаптивен, от друга — бе заявил продавачът. — Изписва вярно думите и поставя препинателните знаци съобразно смисъла на изречението. Естествено, тя помага много за образованието, защото поощрява всеки, който работи с нея, да използва правилно произношение и дишане, за да е сигурен в точното изписване, да не говорим въобще за изискването за подходящо и елегантно оформяне, за правилна пунктуация.“

Дори тогава баща й се бе опитал да вземе машина, пригодена за писане с клавиатура, сякаш тя беше някаква съсухрена стара мома учителка.

Но когато я донесоха, се оказа моделът, който бе пожелала — получен с малко повече вопли и подсмърчания, отколкото се полагаха за възрастен на четиринадесет години — а страниците се изписваха с прекрасен, съвсем женски почерк, с най-красивите изящни главни букви, каквито някой въобще е виждал.

Дори възклицанието „О, божичко!“ излъчваше очарование, когато машината го бе обработила.

Въпреки това трябваше да го оправи, затова седна изпъната в креслото, постави делово първото копие пред себе си и започна отново — стегнато и ясно; коремът й беше прибран, гърдите повдигнати и дишането внимателно регулирано. Поде с драматичен жар:

— Бъдещето на плана Селдън.

Сигурна съм, че историята на Фондацията е добре известна на всички нас, които са имали щастието да бъдат образовани в ефикасната и с добри училища система на нашата планета.

(Така! Това щеше да се понрави на старата вещица госпожица Ърлкинг.)

Историята е предимно история на плана на Хари Селдън. Двете са едно цяло. Но въпросът в съзнанието на повечето хора днес е дали този план с цялата му мъдрост ще продължи да се изпълнява, дали ще бъде унищожен, или вече е бил ликвидиран. За да го разберем, може би ще е най-добре да прегледаме набързо върховите му точки, доколкото той е бил разкрит пред човечеството досега. В онези дни преди близо четири века, когато Първата галактическа империя е изпаднала в парализата, предшестваща смъртта й, един човек — Хари Селдън — предвидил наближаващия край. Чрез науката психоистория, чиито математически тънкости са забравени отдавна… (Тя прекъсна в леко съмнение. Беше сигурна, че „тънкости“ се пишеше с „ъ“, но изписването не й изглеждаше правилно. Е, машината не можеше да греши…) той и хората, работили с него, можели да предскажат хода на великите социални и икономически течения, които заливали Галактиката по онова време. За тях било възможно да осъзнаят, че оставена на себе си, Империята ще се разпадне и че ще последват поне тридесет хиляди години анархичен хаос, преди да се изгради нова Империя.