Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 45

Мулето разпери ръце и отново се изсмя, докато Първия Говорител изглежда трудно възприемаше новото положение на нещата.

— А каква е алтернативата? — попита той.

— Защо трябва да има алтернатива? Не мога да спечеля повече от това, което вече имам. Защо да скъпя живота на хората на Росем? Може би, ако позволите на корабите ми да кацнат и всички вие — хората на Втората Фондация, се подчините на умствен контрол, който да ме задоволи, бих могъл да отменя заповедта за бомбардиране. Вероятно ще бъде от полза да поставя под свой контрол толкова много хора с висок интелект. Но пък ще изисква доста усилия и може всъщност да не си струва, така че не настоявам особено да се съгласите, Какво ще кажете, жителю на Втората Фондация? С какво оръжие разполагате срещу моя мозък, който е поне толкова силен, колкото вашия, и срещу корабите ми, които са по-мощни от всичко, което някога сте мечтали да притежавате?

— Какво имам ли? — бавно изрече Първия Говорител, — Ами нищо, освен едно зрънце, толкова малко зрънце познание, което дори вие не притежавате.

— Говорете бързо — изсмя се Мулето, — говорете находчиво. Защото както и да се гърчите, няма да се измъкнете.

— Бедният мутант — рече Първия Говорител. — Няма от какво да се измъквам. Задайте си сам въпроса — защо Бейл Чанис бе изпратен на Калгън като примамка? Бейл Чанис, който макар да е млад и храбър е почти толкова по-немощен умствено от вас колкото и този ваш заспал офицер Хан Притчър. Защо не съм отишъл аз или някой друг от нашите първенци, който би бил по-равностоен противник за вас?

— Вероятно — бе самоувереният отговор, — защото не сте били достатъчно глупави, тъй като сте разбрали, че никой от вас не може да се сравнява с мен.

— Истинската причина е по-логична. Вие знаехте, че Чанис е жител на Втората Фондация. Липсваше му способността да го скрие от вас. Известно ви е било също, че сте по-силен от него, така че не сте се страхували да го разиграете и да го проследите, каквото е било и неговото желание, за да го надхитрите по-късно. Ако аз бях отишъл на Калгън, можехте да ме убиете, защото щях да представлявам истинска опасност, или ако избегнех смъртта, като скриех действителната си самоличност, нямаше да успея да ви убедя да ме последвате в космоса. Само познатата малоценност ви подмами. А ако бяхте останали на Калгън, цялата сила на Втората Фондация нямаше да успее да ви навреди, тъй като там бяхте заобиколени от вашите хора, машини и собствената ви умствена мощ.

— Умствената ми сила е все още с мен, гърчещо се червейче — каза Мулето, — а хората и машините ми не са далеч.