Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 129

— Да, но не сме напълно безпомощни, Антор. Хората от Втората Фондация притежават специално сетиво, от което ние сме лишени. Например, съществува ли някакво нападателно оръжие, което да е ефикасно срещу човек с нормално зрение, но безполезно срещу слепец?

— Разбира се — бързо откликна Мун. — Светлина в очите.

— Точно така — потвърди Даръл. — Силна заслепяваща светлина.

— Е, и какво от това? — попита Турбор.

— Но аналогията е ясна. Аз притежавам устройство за смущение на съзнанието. То създава изкуствен електромагнитен спектър, който за мозъка на човек от Втората Фондация ще бъде като светлинен лъч за нас. Но устройството за смущения на съзнанието е калейдоскопично. То се измества бързо и непрекъснато, по-бързо, отколкото може да следи приемащият мозък. Тогава да допуснем, че е мигаща светлина; такава, че да ви причини главоболие, ако продължава достатъчно дълго. Нека да засилим тази светлина или електромагнитно поле, докато стане заслепяваща — и ще се превърне в болка, непоносима болка. Но само за онези със съответното сетиво — не и за лишените от него.

— Наистина ли? — попита Антор с нарастващ ентусиазъм. — Изпробвали ли сте го?

— Върху кого? Естествено, че не съм. Но ще действа.

— Добре де, къде е контролното табло за полето, което обкръжава тази къща? Бих искал да го видя.

— Тук — Даръл бръкна в джоба на сакото си. Беше малък предмет, едва издуваше джоба му. Подхвърлн на Антор черния цилиндър, целия в копчета.

Антор го огледа внимателно и вдигна рамене.

— Като го гледам, не ставам по-умен. Даръл, какво не трябва да докосвам? Нали разбирате, не бих искал случайно да изключа защитата на къщата.

— Няма — отвърна Даръл с безразличие. — Съответният бутон е блокиран.

Той побутна един двупозиционен ключ, който не помръдна.

— А какво е това копче?

— Променя скоростта на изменение на шаблона. А това тук засилва интензитета. Него имах предвид.

— Мога ли… — попита Антор с пръст върху скалата за интензитета. Другите се струпаха до него.

— Защо не? — вдигна рамене Даръл. — Нас няма да ни засегне.

Бавно, почти с потръпваме Антор завъртя копчето, най-напред в една посока, после в обратната. Турбор скърцаше зъби, а Мун бързо примигваше. Сякаш се мъчеха да изострят недостатъчния си сетивен апарат, за да уловят импулса, който не можеше да ги засегне.

Накрая Антор повдигна рамене и хвърли кутията за управление в скута на Даръл.

— Е, предполагам, че можем да вярваме на думите ви. Но е наистина трудно да си въобразиш, че нещо се е случило, когато завъртях копчето.

— Естествено, Пелеас Антор — съгласи се Даръл с пестелива усмивка. — Това, което ви дадох, е макет. Виждате ли, имам друго. — Той разгърна сакото си и хвана увисналата на колана му кутия за управление, чието копие Антор бе разгледал. — Ето — и Даръл с един жест завъртя копчето за интензитет на максимум.

С нечовешки крясък Пелеас Антор се свлече на пода. Завъргаля се в агония, а побелелите му сгърчени пръсти хващаха и скубеха безпомощно косата му.

Мун забързано вдигна крак, за да избегне допира до гърчещото се тяло, а очите му бяха два дълбоки кладенеца на ужас. Семик и Турбор бяха сякаш гипсови отливки — вцепенени и пребледнели.