Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 4

Райъс сви рамене.

— Не, но по принцип това не е съвсем невероятна мисъл. Вашият баща беше изгнанник на времето, Вие самият сте патриот и шовинист. Не е деликатно като гост да разчоплям всичко това, но моята работа го изисква. Дали има все още заговор и сега? Съмнявам се. Духът на Сиуена беше победен за тези три поколения.

Старецът отвърна с усилие:

— Ще бъда толкова неделикатен като домакин, колкото и Вие като гост. Нека Ви припомня, че един вицекрал мислеше като Вас за лишените от дух сиуениани. Благодарение на заповедите на вицекраля, моят баща се превърна в бедняк, братята ми страдаха, а сестра ми се самоуби. По-късно вицекралят умря с ужасна смърт от ръцете на същите поробени сиуениани.

— Тук Вие се доближавате до нещо, което бих искал да поразчоплим. От три години мистериозната смърт на този вицекрал вече не е мистерия за мен. Знаете ли, замесен беше един млад войник от личната му гвардия, който действаше в своя полза. Вие бяхте този войник, ала сега няма нужда да изясняваме детайлите, нали?

Бар беше кратък.

— Не. Какво обаче целите?

— Искам да отговорите на въпросите ми.

— Не и под заплахи! Аз съм стар, но още не толкова, че животът за мен да означава извънредно много.

— Добри ми човече, остава ни малко време — изрече Райъс с насмешка, — а Вие имате приятели и деца. Имате страна, на която в миналото сте се клели в любов и вярност… Елате на себе си, ако имах намерение да използвам сила, нямаше да Ви предизвиквам толкова нелепо!

В отговор Бар само отрони хладно:

— Какво искате?

Райъс премяташе в ръка празната си чаша, докато говореше:

— Патриций, слушайте внимателно! Настана време когато за най-добър войник се смята този, чиито функции се свеждат до това да ръководи парадите, които се устройват в двореца на Императора, и да ескортира специалния кораб на Негово Императорско Величество. Аз… Аз съм неудачник. Един неудачник на тридесет и четири. И ще си остана неудачник, защото, както разбирате, обичам да се бия! Затова са ме изпратили тук — създавам твърде много проблеми на двора. Не пасвам на етикета. Дразня дендитата и лорд-адмиралите, но съм прекалено ценен като капитан на кораб и военен командир, за да ме освободят набързо и да ме оставят да си живуркам сред звездите. Сиуена се оказа нужният заместител. Тя е граничен свят, непокорна и безплодна провинция. Освен това е далече, прекалено далече… И така аз морално се разлагам, безделнича — обобщи мисълта си Райъс. — Тук няма метежи за потушаване, граничните вицекрале не се бунтуват напоследък, най-малкото, откакто покойният баща на Негово Императорско Величество — вечна му памет! — даде урок на Монтал от Парамей…

— Какъв силен император! — промърмори Бар.

— Да, но ние се нуждаем от такива като него. Сегашният Император ми е господар, запомнете това! Защитавам неговите интереси!

Бар равнодушно сви рамене.

— И какво отношение има всичко това към предмета на нашия разговор?

— Ще Ви го кажа с две думи. Магьосниците, за които съм дошъл, идват отвъд… Отвъд граничните планети… Нарядко там звездите светят…