Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 2

Сблъсъкът с умиращата Империя изглежда неизбежен за Фондацията.

Но пътят към битката между Фондация и Империя трябва да бъде разчистен.

ПЪРВА ЧАСТ

ГЕНЕРАЛЪТ

1. Търсене на магьосници

БЕЛ РАЙЪС — …В своята относително къса кариера. Райъс си спечелва титлата „Последният от върховните“ и действително я заслужава. Според изследванията на походите му, неговите стратегически умения могат да бъдат сравнени с тези на Пюрифай, а в способността си да управлява хора той може би стои дори по-високо. Но това, че Райъс е роден в дните на упадъка на Империята, не му дава възможност да се изравни като завоевател с рекорда на Пюрифай. Все пак той, като първи генерал на Империята, получава реалния шанс да го направи когато се изправя срещу Фондацията…

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ГАЛАКТИКА

Бел Райъс пътуваше без ескорт, което не се препоръчваше от етикета за командващия флота, още повече, че неговият флот беше разположен в една зловеща звездна система на границата на Галактическата империя.

Но Бел Райъс бе млад и енергичен — достатъчно енергичен, за да бъде изпратен толкова близо до края на Вселената, колкото беше възможно за безчувствения и пресметлив, а освен това и любознателен имперски двор. Странните и невероятни истории, разказвани по причудлив начин от хиляди и мрачно познати за стотици хора, интригуваха последните властници; възможността за война ангажираше останалите. И всичко това, взето в комбинация, се оказваше нещо много значително.

Бел вече беше излязъл от демодираната си наземна кола и стоеше пред вратата на целта си — голяма, застаряваща къща. Той чакаше. Фотоокото, което пазеше пътя към входа, бодро светеше, но угасна едва когато вратата се отвори от човешка ръка.

Бел се усмихна на стареца срещу себе си.

— Аз съм Райъс!

— Познах Ви! — старикът остана на своето място, не изглеждаше изненадан, а по-скоро недружелюбен. — По каква работа?

Райъс отстъпи назад с жест на учтивост.

— Идвам с мирна цел. Ако Вие сте Дакъм Бар, бих искал да поговорим.

Бар се отдръпна настрана и стените във вътрешността на къщата светнаха. Генералът влезе.

Озовал се вътре, той докосна стената на кабинета и изненадано погледна пръстите си.

— Имате това на Сиуена?

Бар се усмихна слабо.

— Не другаде, предполагам! Пазя го и го ремонтирам, както мога. Трябва да Ви се извиня за чакането пред вратата. Автоматичното устройство регистрира присъствието на посетителите, но не обича да им отваря

— Вашите ремонти не са задълго, а? — в гласа на генерал се усещаше подигравка.

— Просто е трудно да се доставят повече резервни части. Ще седнете ли, сър? Един чай?

— Чай на Сиуена? Добри ми човече, съвършено е невъзможно да пиете нещо подобно тук!

Старият патриций се оттегли безшумно с бавен поклон, който беше част от церемониалното наследство на аристокрацията от последните по-добри дни на века.