Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 5

— Нарядко там звездите светят — повтори Бар, — и космосът студен се вмъква…

— Това стихотворение ли е? — Райъс се намръщи. Поезията изглеждаше неподходяща за момента. — Все едно, това се отнася за Периферията или поне за онази четвърт от нея, където съм свободен да се бия за славата на Императора.

— И по такъв начин да запазите интересите на Негово Величество и едновременно с това да утолите любимата си страст към битки.

— Точно така. Но аз трябва да зная за какво се бия — и тук Вие можете да ми помогнете.

— Защо смятате така?

— В продължение на три години преследвах всеки слух, мит и въздишка относно магьосниците. От цялата тази информация стигнах само до два изолирани факта, които си пасваха съвършено. Те, разбира се, трябваше да бъдат истина. Първият е, че магьосниците идват от противоположния на Сиуена ъгъл на Галактиката. Вторият — че Вашият баща е срещнал магьосник — жив и истински — и е говорил с него.

Лицето на стария сиуенианин побеля, но Райъс продължи:

— По-добре ми кажете, каквото знаете…

— Аз бих бил заинтересуван да Ви кажа някои неща… Това трябваше да бъде един мой психоисторически експеримент — отрони замислено Бар.

— Какъв експеримент?

— Психоисторически — старецът се усмихна нелюбезно. — По-добре си налейте още чай. Каня се да говоря дълго!

Той се отпусна назад върху меката възглавница на облегалката на стола си. Светлината на стените омекна до кремаворозово и очертаваше само профила на военния. Дакъм Бар започна:

— Моите собствени знания са плод на две катастрофи: едната следва от раждането ми като син на своя баща, а другата — от раждането ми като жител на моята страна. Всичко това започва преди около четиридесет години, скоро след голямото Клане, когато баща ми се криеше в горите на Юга, а аз бях артилерист в личния флот на вицекраля. Между впрочем, става дума за същия този вицекрал, който даде заповед за Клането и който умря за жалост много по-късно! — Бар хищно се усмихна и продължи: — Баща ми беше имперски патриций и сенатор на Сиуена. Казваше се Онум Бар.

Райъс нетърпеливо вмъкна:

— Знам много добре обстоятелствата около неговото изгнание. Няма нужда да ми ги разказвате!

Сиуенианинът се направи, че не го е чул, и продължи без отклонение.

— По време на заточението му един скитник е дошъл при него — търговец от края на Галактиката, млад мъж, който говорел със странен акцент, не знаел нищо за историята на Империята и бил защитен с индивидуално силово поле.

— Индивидуално силово поле? — Райъс свирепо го изгледа. — Говорите небивалици! Какъв генератор би бил достатъчно мощен, за да създаде поле с размера на един човек? Майко Галактико, как би могъл той да носи пет милионтонна атомна централа със себе си?

Бар каза спокойно:

— Това е магията, за която сте чували какви ли не истории и митове. Той не е носил генератор, който да е достатъчно голям, за да бъде видян, макар че и най-тежкото оръжие, което човек би могъл да повдигне, не би смачкало защитното му поле.

— И това ли е всичко? Не разбрах — съществуват ли магьосници или един стар човек е откачил от страдание по време на заточението си?