Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 34

— Искам да бъда на печелившата страна, шефе. Аз съм разумен човек — ти самият го каза!

Гърлото на Райъс се сви:

— Да допуснем! Само че все още няма търговци, които да са се предали. Никой не е избрал сигурността. Нито един търговски кораб не може да развие скорост както твоя и нито един не разполага с аналогично на твоето защитно поле, но нещо ги кара да се бият. Те устройват безредици по окупираните планети, нападат летящи крепости. Дали тогава ти си просто един разумен човек? Никога не си се бил, нито си бягал, но стана предател без никакъв външен натиск. Ти си единствен, един-единствен, драги мой, направо си невероятен!

Девърс меко отвърна:

— Приемам съображенията ти, но нямаш нищо срещу мен. Тук съм от шест месеца и се държа като добро момче!

— Да, така е и аз на свой ред ти се отплатих с добро отношение. Оставих кораба ти цял и невредим и правех всичко, за да се чувстваш удобно. И все пак ти не ми разказа нищо особено. Например, можеше да ме осведомиш за принципите, по който действат твоите играчки. Атомните закони, по които те са създадени, както изглежда са използвани и в някои от оръжията на Фондацията. Така ли е?

— Аз съм само търговец! — натърти Девърс. — не съм техник. Продавам боклуците, а не ги правя!

— Добре, ще бъда кратък. Дойдох да ти кажа, че корабът ти ще бъде претърсен за персонално силово поле. Никога не си носил такова, а войниците от Фондацията имат. И ако ние го открием, твоето нежелание да даваш показания ще стане очевидно. Нали?

Нямаше отговор и Райъс продължи:

— Скоро аз ще получа и по-преки доказателства. Нося със себе си Психосондата. Веднъж се повреди, но втори път… гласът му стана кадифено-заплашителен и Девърс усети как до диафрагмата му се допря оръжие — генералският бластер, който до преди малко беше в кобура си.

Генералът каза бързо:

— Сваляй гривната и другите метални неща по себе си. Дай ми ги! Бавно! Атомното поле може да е пречка и Сондата да работи само привидно. Така е добре!

Приемникът на бюрото на генерала светна и съобщението падна в гнездото, близо до което стоеше Бар. Той все още държеше чашата с триизмерния образ на Императора.

Райъс заобиколи бюрото, държейки насочен бластера си. Обърна се към Бар:

— Ти също, патриций! Гривната те издава! Преди ми помогна и ще го имам предвид, аз не съм отмъстителен, но ще съдя за съдбата на семейството ти по резултатите от Сондата.

В момента, когато Райъс се протегна за капсулата със съобщението. Бар изтърва кристалната чаша точно върху главата на генерала.

Случи се твърде бързо, за да може Девърс да го осъзнае. Сякаш в стареца се беше събудил някакъв демон.

— Навън! — изсипа през зъби Бар. — Бързо! — Той грабна бластера на Райъс и го пъхна в дрехата си.

Сержант Люк се обърна, когато те се появиха в тесния процеп на вратата.

Бар каза просто:

— Води ни, сержант!

Девърс затвори вратата след себе си.

Сержант Люк застана мълчаливо пред своите затворници, но след кратка пауза той усети до гърба му да се опира оръжие:

— На търговския кораб!

Девърс избърза, за да отвори въздушния люк, и Бар нареди: