Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 33

На деликатното лице на Броудриг се откроиха жестоки бръчки и смениха заучената му усмивка с хищна гримаса. За секунда Девърс видя звездният демон да наднича през очите на човека.

На въпросите на Дакъм Бар Девърс отговори с доволство.

— Това беше най-смешното от всичко! Той подкупи мен!

Двата месеца тежка война бяха оставили белезите си върху Бел Райъс. В движенията му се чувстваше умора. Беше станал и по-раздразнителен.

Сега той нетърпеливо се взря в сержант Люк и нареди:

— Стой отвън, войнико, и отпращай всички, докато аз съм вътре. Никой да не влиза, преди да го повикам! Абсолютно никой, ясно ли е?

Сержантът козирува и застана пред стаята, а Райъс с отвращение събра отрупаните на бюрото му хартии, напъха ги в чекмеджето и го затвори.

— Седнете! — изстреля той късо към двамата чакащи. — Нямам много време! Ако трябва да бъдем по-точни, аз изобщо не трябваше да съм тук, но беше необходимо да ви видя.

Той се обърна към Дакъм Бар, който въртеше из пръстите си кристална чаша с гравирано на нея лице на Клеон II.

— На първо място, патриций — каза генералът, — Вашият Селдън изгуби. В интерес на истината, той се бие добре, тези хора от Фондацията се роят като пчели и се сражават като герои. Всяка планета отчаяно се отбранява и даже след завземането й тя продължава с бунтове, които са много по-голям проблем от завоюването й. Та макар че Фондацията се държи, Вашият Селдън вече губи!

— Е, още не е загубил — промърмори Бар.

— Оптимизмът на Фондацията не е същият. Сега те ми предлагат милиони, само и само да не подлагам Селдън на финален тест.

— Има такъв слух…

— А, значи слухът ме е изпреварил… И включва ли той последната новина?

— Каква новина?

— Тази, че лорд Броудриг, любимецът на Императора, е станал мой помощник-командир по негова собствена молба.

Девърс се обади за пръв път:

— По негова молба ли, шефе? От кога? Или си започнал да харесваш този човек?

Райъс отговори спокойно:

— Не бих казал. Той просто заплати за тази служба една съответстваща цена.

— Каква?

— Може да се нарече молба до Императора за подкрепления.

Девърс широко се усмихна.

— Значи той е говорил с Императора, а? И както разбирам, шефе, вече очакваш тези подкрепления, те пристигат скоро, така ли?

— Не, вече пристигнаха. Пет кораба са на линия, всичките в добро състояние и носят съобщение с личните поздравления на Императора. Идват още кораби. Какво става, търговецо? — подигравателно попита той.

— Нищо! — отговори Девърс през зъби.

Райъс се изправи и се облегна на бюрото. Гледаше търговеца с ръка върху бластера си:

— Попитах: има ли нещо, търговецо? Изглежда новините не ти харесват! Разбира се, ти не се интересуваш от Фондацията…

— Не.

— Аха… и все пак в теб има нещо странно.

— Какво, шефе? — Девърс уморено се усмихна и сви юмруци в джобовете си. — Кажи само за какво става дума и аз ще ти го обясня.

— Да речем, че е така… Но ти се предаде още при първия изстрел. Готов си да разрушиш своя свят, даже без да очакваш награда. Не е ли странно всичко това?