Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 36

— Ако не е тайна.

Девърс поклати глава:

— Не и за теб! Райъс казваше истината.

— Затова, че са му предложили откуп ли?

— Аха. Предложили са го и им е било отказано. Положението става все по-лошо. Има сражения край Лоурис.

— Лоурис част от Фондацията ли е?

— А? О, ти не знаеш ли? Той е едно от първоначалните Четири Кралства. Можеш да го наречеш част от вътрешната защитна линия. Но Лоурис не е най-лошата новина! Сражават се и много кораби, които не са били забелязвани преди. Това означава, че Райъс и този път не ни е излъгал. Той е получил подкрепление, Броудриг е минал на негова страна, а аз ужасно съм объркал всичко…

Очите му бяха пусти, когато той дръпна скобата на контейнера с храна и внимателно го отвори. Ароматът на ястието плъзна из кабината. Бар вече се хранеше.

— Май прекалихме с импровизациите — рече старецът. — Не можем да пробием фронта и да се върнем във Фондацията. Не можем да правим нищо, освен най-разумното — да чакаме търпеливо. Ако Райъс вече е стигнал до вътрешната защитна линия, едва ли чакането ще продължи много дълго.

Девърс остави вилицата си.

— Да чакаме ли? — изръмжа той! — Това те устройва, защото нямаш какво да губиш!

— Така ли мислиш? — Бар слабо се усмихна.

— Да! Всъщност, ще ти кажа… — раздразнението на Девърс най-сетне изскочи на повърхността. — Уморих се да наблюдавам всичко това, сякаш е просто интересна гледка под окуляра на микроскоп! Имам приятели там далеч, които умират! Целият свят там, моят дом, загива! А ти си сам, ти си аутсайдер… Затова не можеш да ме разбереш!

— Виждал съм как умират приятели! — ръцете на стареца стояха отпуснати в скута му, беше затворил очи. — Женен ли си?

— Търговците не се женят — отговори Девърс.

— Е, а аз имам двама сина и племенник. Те бяха предупредени, но не са могли да сторят нищо… Нашето бягство означава за тях смърт. Дъщеря ми и двата ми внука, надявам се, са напуснали планетата още преди това, но даже и да ги изключим, аз вече заложих и изгубих много повече от теб!

Мрачно и грубо Девърс отсече:

— Знам! Но това е въпрос на избор. Ти можеше да останеш с Райъс. Никога не съм те молил да…

Бар поклати глава.

— Това не беше въпрос на избор, Девърс! Не се безпокой, не съм рискувал синовете си заради теб. Работих с Райъс, колкото можах. Ала той имаше Психосонда! — сиуенианският патриций отвори очите си и те бяха пълни с болка. — Веднъж Райъс дойде при мен, беше преди повече от година. Говореше за култ, организиран около магьосници, но всъщност не знаеше цялата истина. Това не е точно култ. Знаеш, че са минали четиридесет години, откакто Сиуена бе притисната в ужасното менгеме, което разрушава и твоя свят. Пет бунта са били потушени… И тогава аз открих старите записки на Хари Селдън — „култът“ вече ме чакаше. Чакаше идването на „магьосниците“ и беше готов за този ден. Моите синове бяха водачи на „чакащите“. Това беше и моята тайна, до която Сондата не трябваше да се докосне. Затова синовете ми трябваше да умрат като заложници. Или, като алтернатива — половината Сиуена заедно с тях. Виждаш, че не съм имал избор! Нито пък съм аутсайдер.