Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 18

— И това изисква подкрепления? — Императорът погледна красноречиво секретаря си. — По-вероятно е да започнеш да се биеш с десет кораба и да поискаш още, преди да нанесеш решаващия удар. Но аз започвам да си припомням този Райъс — той беше хубаво момче от вярно нам семейство. Броудриг, тук има нещо, което не разбирам. Проблемът е много по-сложен, отколкото изглежда… — пръстите му лениво си играеха с блестящия чаршаф, който покриваше краката му. — Трябва да пратя човек там! И то наблюдателен, умен и верен. Броудриг…

Секретарят наклони глава.

— А кораби, сър?

— Не още! — Императорът изпъшка, когато се помръдна. Вдигна пръст. — Не, докато не научим повече. Свикай Съвета на лордовете за тази седмица. Тъкмо ще ни се отдаде възможност за въвеждане на някои лимити. И нека само се опитат да възразяват — ако не им е скъп животът!

Той отпусна болната си глава върху успокояващата топлота на силовата възглавница.

— Тръгвай, Броудриг, и ми изпрати лекаря, макар че той е най-големият бърборко от всички!

5. Войната започва

Армията на Императора напускаше Сиуена и предпазливо потъваше в непознатата чернота на Периферията. Огромните кораби пресичаха безкрайните разстояния, които деляха звездите по края на Галактиката и тръгваха по пътя си към контролираното от Фондацията пространство.

Изолираните в двувековното си варварство светове усетиха още веднъж господството на Империята над техните земи и се заклеха във вярност на Императора след масирания артилерийски огън, изсипан върху техните столици. Навсякъде бяха настанени имперски гарнизони и на старите хора им се наложи да си припомнят отново забравените легенди от времето на техните прапрадядовци, когато Вселената е била голяма, богата и мирна под управлението на мъжете, носещи знака „слънце и космически кораб“ на своите униформи.

След това гигантските звездолети продължиха своя път все по-напред и по-напред и всеки новозавзет свят заемаше подобаващото си място в съответствие с набелязания план, а рапортите се връщаха при Бел Райъс в Генералния щаб, който той беше установил на скалиста и безплодна планета, лишена от слънце.

Сега Райъс седеше отпуснат и се усмихваше предизвикателно на Дакъм Бар.

— Е, какво мислите, патриций?

— Аз? А каква стойност има моето мнение? Аз не съм военен! — старецът уморено хвърли отвратен поглед на хаоса в претъпканата стая, която беше издълбана в скалите и снабдена с изкуствен въздух, светлина и топлина. Тя всъщност беше един вид символ на подземния живот сред многобройните тъмни светове. — За помощта, която мога да Ви осигуря… — тихо добави той, — е, или поне за тази, която бих искал Ви осигуря, ще трябва да ме върнете на Сиуена.

— Не още! Не още! — генералът завъртя стола си към ъгъла, където стоеше тежката прозрачна сфера — карта на древната провинция Анакреон и съседните й сектори, взря се в нея и рече:

— По-късно! Когато това бъде завзето. Вие ще можете да се отдадете на книгите си, нещо повече — ще се погрижа семейните Ви имоти да се върнат при Вас и Вашите деца…