Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 233

Селдън крачеше нагоре надолу из стаята, като рязко се извръщаше на пета и тръгваше в обратната посока.

— Може и да е тъй, но не съм сигурен. Ами ако е притисната да действа бързо? Не ми заприлича на жена, възпитала търпеливост у себе си. А нейният стар баща, Маникс Четвърти, навярно ще е още по-нетърпелив, защото усеща близостта на смъртта. И ако цял живот е работил за подобна цел, положително ще предпочете тя да се осъществи седмица преди кончината му, отколкото седмица след нея. Пък и… — тук той млъкна и се заозърта из празната стая.

— Пък и какво?

— Трябва да си извоюваме свободата. Разбираш ли… Аз реших проблема за психоисторията.

Очите на Дорс се разшириха.

— Вече я имаш? Разработил си я?!

— Не съм я разработил в истинския смисъл на думата. Но сега зная, че тя е практическа, а не само теоретична. Зная, че може да се създаде, така че ми е необходимо време, спокойствие и техника, за да работя над нея. Империята трябва да оцелее, докато аз или моите следовници проумеем как най-добре да я поддържаме или как да минимизираме катастрофата, ако тя въпреки нас се разцепи. Точно мисълта, че знам откъде да начена задачата си, а не съм в състояние да го сторя, ме държа буден снощи.

87

Беше петият ден от престоя им в Што и сутринта Дорс помогна на Рейч да облече един местен официален костюм, с който никой от тримата още не беше свикнал.

Рейч подозрително се огледа в холоогледалото и установи, че отразеният образ точно имитира всичките му движения, но без да разменя лявото и дясното. Досега никога не бе използвал холоогледало и не можа да се сдържи. Опита се да го пипне, а сетне се разсмя доста объркано, когато ръката му мина през него, докато тази от изображението без никакъв ефект мушкаше действителното му тяло.

Най-накрая рече:

— Изглеждам смешен.

Огледа туниката си, която бе направена от много гъвкава материя и имаше тънък ажурен колан, сетне прокара длани по коравата яка, която се надигаше подобно на чаша около двете му уши.

— Главата ми е като топка в купа.

— Богатите деца на Што носят точно такива дрехи — успокои го Дорс. — Всеки, който те зърне, ще те хареса и ще ти завиди.

— Дори както ми е прилепнала косата?

— Да. Ще използваш тази кръгла малка шапка.

— С нея чутурата ми съвсем ще заприлича на топка.

— Тогава не позволявай на никого да я рита! И помни какво ти казах. Пази шегите за друг път, не се дръж като дете.

— Но аз съм дете — рече той с невинно изражение в широко разтворените си очи.

— Не очаквах да го чуя точно от теб — заяви историчката. — Сигурна съм, че мислиш за себе си като за възрастен дванадесетгодишен човек.

Рейч се ухили.

— Добре. Ще бъда голям шпионин.

— Не съм ти казала да бъдеш шпионин. Недей рискува. Не се прокрадвай зад вратите, за да подслушваш. Ако те спипат, никой няма да има полза, а ти — най-малко от всички.

— Айде бе, ’спожо, к’во си мислиш за мен? Че съм дете или нещо таквоз?

— Нали преди малко сам го каза? Виж, Рейч, просто слушай всичко, което се говори, без да ти личи. И помни какво си чул, за да ни го разправиш. Толкова е просто…