Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 230

— Ако човек не вижда по-далеч от теб — отвърна с нескривано презрение Рашел — ако се обляга само на елементарните уроци на историята, може би наистина така изглежда.

— И какво е онова, което се вижда по-надалеч? — не й остана длъжна Дорс. — На кое друго да се облегне човек, освен на уроците на историята?

— Какво има отвъд тях ли? — отнесено повтори Рашел. — Ами той.

Ръката й мълниеносно се протегна с насочен към Селдън показалец.

— Аз ли? — удиви се математикът. — Вече ти обясних, че психоисторията…

— Не повтаряй онова, което вече каза, скъпи ми доктор Селдън — прекъсна го безцеремонно кметицата. — Така нищо няма да спечелим… Мислите ли, доктор Венабили, че баща ми не е съзнавал опасността от безкрайна гражданска война? Мислите ли, че не е принудил могъщия си ум да намери някакъв начин, за да я предотврати? През последните десет години не е имало и миг, когато той да не е бил готов да завземе империята за един ден. Трябваше му единствено увереността за сигурност след победата.

— С каквато той не може да разполага — довърши вместо нея Дорс.

— С която ние се сдобихме в мига, в който научихме за доклада на доктор Селдън пред Десетилетната конференция. Аз незабавно прозрях, че именно това ни е нужно. Баща ми беше твърде стар, за да разбере толкова бързо неговото значение. Когато му го обясних обаче, той също го осъзна и прехвърли властта на своята дъщеря. Така че аз дължа сегашното си положение именно на теб, Хари, и пак на теб ще дължа още по-високото си положение в бъдеще.

— Отново ти казвам, че не е възможно… — започна Селдън, силно раздразнен.

— Няма значение какво е възможно и какво не! Важно е само онова, за което хората ще повярват, че може да бъде направено… или няма да повярват. На теб, Хари, те ще повярват. Ще повярват, когато им съобщиш психоисторическото си предвиждане, че Трантор е в състояние да се управлява сам, а провинциите да станат кралства, които заедно ще живеят в мир.

— При положение, че не съществува истинска психоистория — рече Селдън — не мога да направя подобно предвиждане. Това би означавало да се превърна в шарлатанин. Ако искаш, ти го кажи.

— Не, Хари. На мен те няма да ми повярват. Но на теб, великия математик… Защо не им направиш тази услуга?

— Така се случи — започна Селдън — че императорът също си мислеше да ме използва като източник на самоосъществяващи се предсказания. Аз отказах да го сторя заради него; мислиш ли, че ще го сторя заради теб?

Известно време Рашел мълча, а когато отново заговори, гласът й бе изгубил силната си възбуда и бе станал почти увещаващ.

— Хари — рече тя — помисли малко за разликата между Клеон и мен. Онова, което той е искал от теб, е било пропаганда с цел запазване на трона. Би било безсмислено да помагаш на трон, който не може да бъде запазен. Не знаеш ли, че Галактическата империя е в състояние на разложение, че тя не може да издържи още дълго? Самият Трантор бавно се плъзга към разруха поради все по-нарастващата тежест на администрирането на двадесет и пет милиона свята. Независимо какво ще сториш за Клеон, очаква ни разпадане и най-вероятно гражданска война.