Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 229

Дорс поклати глава.

— Мога ли да ви просветля? Като историчка?

— Винаги съм готова да слушам — любезно отвърна кметицата.

— Колкото и големи да са вашите сили за сигурност, колкото и добре да са обучени и оборудвани, те едва ли могат да се сравняват по големина и мощ с имперските войски, зад които стоят двадесет и пет милиона свята.

— А-а, ето че посочихте слабостта на узурпатора, доктор Венабили. Двадесет и пет милиона свята, по които са разпилени имперски войски. Разпръснати твърде нарядко из едно необозримо пространство и под командването на безброй офицери, никой от които не е особено подготвен да действа извън собствения си район. Напротив, мнозина са склонни да го правят по-скоро в свой интерес, отколкото в интерес на империята! От друга страна, всички наши войски са тук, на Трантор. Можем да започнем и да приключим, преди на отдалечените генерали и адмирали да им е увряло в главите, че от тях има нужда…

— Само че отговорът рано или късно ще дойде, и то с неустоима мощ!

— Сигурна ли си? — с усмивка попита Рашел. — Ние ще бъдем в Двореца, цял Трантор ще бъде наш и мирен. Защо им е тогава на имперските войски да се разшават, когато, ако си гледа собствената работа, всеки дребен военен лидер ще може да разполага със свой собствен свят, със свой район, който да управлява?

— Нима това искаш? — удиви се Селдън. — Да не намекваш, че се надяваш да оглавиш една империя, която ще се разпадне на късчета?

— Абсолютно вярно — кимна Рашел. — Аз ще управлявам Трантор, прилежащите му космически селища и няколкото близки планетни системи, които са част от този район. Предпочитам да съм император на Трантор, отколкото император на Галактиката.

— И ще се задоволите само с Трантор? — запита Дорс с очевидно и дълбоко недоверие в гласа си.

— Защо не? — попита на свой ред Рашел, като внезапно се разпали и дори енергично се приведе напред, притиснала масата с длани. — Баща ми го планира от четиридесет години. Сега той се крепи жив единствено за да види осъществяването на тези си планове. Защо са ни милиони светове, далечни планети, които не означават нищо за нас, които ни отслабват, които привличат войските ни сред лишените от значение кубични парсеци пространство, които ни давят в административен хаос, които ни съсипват със своите безконечни кавги и проблеми… когато от наша гледна точка цялото това стълпотворение е едно далечно нищо. Собственият ни населен свят, собственият ни планетарен град е напълно достатъчен. Имаме всичко, което ни е нужно, за да се самоподдържаме, а останалата част от Галактиката — тя нека се разцепва! Всеки дребен военен ще притежава собствено късче. Няма да им трябва да се бият. Ще има достатъчно…

— Само че въпреки това те ще се бият — заяви Дорс. — Никой няма да се задоволи със собствения си район. Ще се бои, че съседът му не е доволен от своя. Ще се чувства несигурен и ще мечтае за галактическото управление като единствена гаранция за безопасност. Това е сигурното, госпожо императрица на нищото. Ще започнат безкрайни войни, в които вие и Трантор неизбежно ще бъдете въвлечени, така че цялата постройка ще рухне.