Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 183

— И дори си отиде — напуши се Селдън. — Жена ви по това време беше навън.

Тайсалвър кимна и продължи да се интересува:

— Ще ви се наложи ли пак да го каните?

— Не мисля — рече ученият.

— Хубаво.

В по-голямата си част вечерята мина в мълчание, но след туй, когато дъщеричката отиде в стаята си, за да се отдаде на съмнителното удоволствие от общуването с компютъра, Селдън се облегна назад и рече:

— Разкажете ми за Билиботън.

Тайсалвър изумено го погледна и устните му се раздвижиха, без да издадат никакъв звук. Жена му обаче не губеше толкова лесно дар слово.

— Там ли живее вашият нов приятел? — попита тя. — Искате да му върнете посещението?

— Засега — спокойно отвърна Селдън — само питам за Билиботън.

— Това е бедняшки квартал — остро заяви Касилия. — Там е събран изметът на обществото. Никой не припарва в него, освен собствените му отрепки.

— Разбрах, че в него се намирала някоя си майка Рита.

— Въобще не съм я чувала — сви рамене хазяйката и здраво стисна устни. Беше съвсем ясно, че няма никакво намерение да познава по име когото и да било от обитателите на Билиботън.

Тайсалвър погледна с известна тревога към жена си и рече:

— Чувал съм за нея. Тя е една луда старица, за която разправят, че предсказвала какво ще ти се случи.

— В Билиботън ли живее?

— Не знам, гу’син Селдън. Никога не съм я виждал. Понякога я споменават в новините… когато е пророкувала нещо.

— И познава ли?

Тайсалвър изсумтя.

— Рядко се е случвало изобщо някое предсказание да излезе вярно. Нейните дори нямат смисъл.

— А случва ли се да говори за Земята?

— Не знам. Не бих се учудил.

— Споменаването на Земята не ви озадачи. Знаете ли нещо за нея?

Сега Тайсалвър наистина се изненада.

— Че как, гу’син Селдън? Това е светът, от който се смята, че са дошли всички хора.

— Смята се? Вие не вярвате ли в това?

— Аз? Аз съм образован човек. Мнозина невежи обаче вярват.

— Има ли някакви книги за Земята?

— Понякога се споменава в детските приказки. Когато бях момче, любимата ми приказка започваше така: „Едно време, много-много отдавна, на Земята, когато тя била единствената планета…“ Касилия, спомняш ли си я? Ти също я харесваше.

Жена му сви рамене, очевидно все още не желаейки да омекне.

— Бих искал някой път да я прочета — каза Селдън — само че аз имах предвид истински книги… ъ-ъ… за учени, или пък филми, или разпечатки…

— Никога не съм чувал, но в библиотеката…

— Ще проверя. А има ли някакво табу да се приказва за Земята?

— Какво значи табу?

— Строга забрана хората да говорят за нея, както и чужденците да разпитват.

Тайсалвър изглеждаше тъй откровено изумен, че явно нямаше защо да чакат отговора му.

Дорс подхвърли:

— Съществува ли правило или забрана чужденците да ходят в Билиботън?

Тайсалвър отвърна с цялата си откровеност:

— Правило няма, обаче идеята човек да иде там не е добра. Аз не бих отишъл.

— Защо? — попита историчката.

— Щото е опасно. Смъртно опасно! Всички там са въоръжени. Искам да кажа, че Дал и без друго си е въоръжено място, обаче в Билиботън оръжията ги използват. Стойте си в тоя квартал. Той е безопасен.